OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Имахме до старата ни къща много мили съседи – дядо Минко и баба Рада Калоянови.
Между къщите ни имаше комшулук, който никога не се заключваше.
Някъде през тридесетте години на миналия век дядо Минко работи като стрелочник по софийската железница и баба Рада иска да му прати „абер”, че най-малкият им син е болен – трябва да го заведат в с. Извор на знахар.
Идва при баща ми и му диктува текста на абера: „Минко, ела си между двáдни да водим Тано на Речнóто село”.
Баща ми пита дали е ясно какво значи „между двáдни”.
„Ще разбере – убедено отвръща баба Рада, – трябва да тръгне още през нощъ.”
Веселяк, шегаджия, той вбесявал свой съселянин, защото минавайки покрай ранобудната му стопанка, подвиквал: „Спаске ле, душке ле, пак ли двора метеш?”
Не издържал един ден Спаскиният мъж и заплашил Китката със саморазправа.
– Ама, оти се косиш бе, чивяк? – добродушно попитал дядо Георги. – Какво толкова съм рекъл? Я помисли за мойто дередже, като на орото на мегдана сичко живо запее: „Гъс-ти гори, Радо ле, гъс-ти гори”. Мен добре ли ми е? ИЗ най-новата книга на Иванка Уливерова „Банци“, посветена на говора и хората на с.Баня, Панагюрско
Гъсти гори, Радо ле
Веселяк, шегаджия, той вбесявал свой съселянин, защото минавайки покрай ранобудната му стопанка, подвиквал: „Спаске ле, душке ле, пак ли двора метеш?”
Не издържал един ден Спаскиният мъж и заплашил Китката със саморазправа.
– Ама, оти се косиш бе, чивяк? – добродушно попитал дядо Георги. – Какво толкова съм рекъл? Я помисли за мойто дередже, като на орото на мегдана сичко живо запее: „Гъс-ти гори, Радо ле, гъс-ти гори”. Мен добре ли ми е? ИЗ най-новата книга на Иванка Уливерова „Банци“, посветена на говора и хората на с.Баня, Панагюрско
