OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
За мен Левски е Бог, Райна е светица, Оборище е олтарът на храма Майка България. Това изповядва като лично мото, което крепи духа й, учителката Елисавета Георгиева,
За мен Левски е Бог, Райна е светица, Оборище е олтарът на храма Майка България. Това изповядва като лично мото, което крепи духа й, учителката Елисавета Георгиева,
която от години веза знамена и ги дарява. Тя определя своята същност като българка и борбен дух с думите: „Априлската кръв на моя род… Родена съм там, където слънцето всяка сутрин целува средногорските върхари.. Кой ще ме изгони от храма! Нека се поклоним и продължим завещаното от дедите, за да ни има като българи.“
Малцина са тези, които не знаят коя е Елисавета Георгиева и с какво се занимава. Нейното дело е свято, тя е от хората , които оставят следа след себе си. За онези, които не знаят, – извезването и даряването на знамена е само част от хобитата на тази жена. Но то е онова, което я кара да изразява своите чувства и емоции, да остава удовлетворена от своите дела. Даренията, направени от учителката в Професионалната гимназия в Панагюрище, надхвърлят 35 броя – освен знамен, тя е дарявала книги и завеси за царските двери, и много други неща. Първото дарено от нея знаме е било на концерт на Володя Стоянов в зала 1 на НДК – София . „Това няма как да бъде забравено, всяко дарение оставя спомен , който завинаги е жив в мен … Това чувство е неповторимо, за това чувство си заслужава да се премине през всички препятствия“, споделя тя,
Тази година Елисавета Георгиева отново ще направи дарения и то 3- по случай 140 години от Априлската епопея. Първото дарение е завеса за царските двери, предназначена за църквата в с. Поибрене. За мотива тя разказва: „Моят корен по бащина линия е от Поибрене, Пазарджишко. Много се гордея с това.През една мразовита февруарска вечер Ганчо Тодоров Замярков на 16 години ,ратай някъде в Одринско, напуска тайно чорбаджията, за да се върне в родния край и да вземе участие в предстоящия бунт. Той е един от най-младите участници в Хвърковата чета на Бенковски. Остава жив след въстанието. На него и на хората от Хвърковатата чета посветих и изработих завеса за царските двери, която ще даря на църквата в с.Поибрене „.
Второто дарение, което ще направи, отново е завеса за царските двери, но за църквата в с.Оборище. За това дарение тя споделя :“Винаги съм се възхищавала на подвига на Георги Бенковски и неговите най-верни съзаклятници от с.Мечка – Димитър Коклев и другите от това гордо село. Те са посочили свещеното Оборище.Тук е единственото уникално по своята същност събитие – Бенковски е заклел в църквата цялото село. Кръвта не се е разредила. Наследници на тези корави българи закупиха материали, аз изработих завеса за царските двери и заедно даряваме на църквата, свидетел на Априлското въстание“.
Третото дарение на Елисавета Георгиева е свързано с нейното родно място – Старосел . Там тя ще дари знаме, посветено на загиналите в Априлското въстание. От едната страна на знамето е изобразен Св.Георги,, а от другата страна тракийска лира.
За изработка на знамето Елисавета Георгиева отделя 500 часа за труд . Тя благодари на Росица Колибанекова за ушиването и допълнителните операции около знамето. Също така и на Пепа Машева , която е помогнала с рисуването на иконата. За мотива,подтикнал я да ушие и дари това знаме на Старосел, Елисвета Георгиева споделя : „През 1876 година бащата на моята прабаба Елка Никола Тарашев е бил войвода . Отбранявал е атаките на турците, докато населението се изтегля към Копривщица. В същото време му се ражда детенце, което щели да нарекат Цвятка,но остава некръстено. Жена му Кула, прясна родилка, е заключили турците, подпалили селото, и те изгорели живи – курбан за България. След погрома на въстанието Никола се скитал в покрайнините на селото, но бил предаден от българин от съседното село Паничери. Въстанието е избухнало на Гергьовден, затова на лицевата страна на знамето е образът на светията“.
За изработка на знамето Елисавета Георгиева отделя 500 часа за труд . Тя благодари на Росица Колибанекова за ушиването и допълнителните операции около знамето. Също така и на Пепа Машева , която е помогнала с рисуването на иконата. За мотива,подтикнал я да ушие и дари това знаме на Старосел, Елисвета Георгиева споделя : „През 1876 година бащата на моята прабаба Елка Никола Тарашев е бил войвода . Отбранявал е атаките на турците, докато населението се изтегля към Копривщица. В същото време му се ражда детенце, което щели да нарекат Цвятка,но остава некръстено. Жена му Кула, прясна родилка, е заключили турците, подпалили селото, и те изгорели живи – курбан за България. След погрома на въстанието Никола се скитал в покрайнините на селото, но бил предаден от българин от съседното село Паничери. Въстанието е избухнало на Гергьовден, затова на лицевата страна на знамето е образът на светията“. Това са трите дарения, които Елисавета Георгиева ще направи не кога да е, а на 2 май – без значение от кого има подкрепа и от кого не. Дали и разрешават, или не. Тя завърши разговора със следните слова: „Получих отказ да даря на паметника – точно както аз исках… Трябва да го направя на 2 км от него. Не съм съгласна с този отказ и чакам опис на мотивите в писмен вид. Задавам си въпроса: Аз ли съм най-голямата заплаха за националната сигурност на страната? Аз ли съм най-голямата заплаха за кметове и депутати, и други властимащи?
Очаквам в наредби и параграфи да облекат това. Аз знам, че съм заплаха за много хора, облекли своя патриотизъм с власт и много пари… Какво да кажа повече?! … Нека се поклоним и продължим завещаното от дедите, за да ни има като българи.“
