OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Българите в чужбина се променят в положителна посока, убеден е живелият 14 години в Канада Виктор Дяков и написал за преживяванията и опита си там дебютния си роман „Боинг – 747“.
Тази вечер книгата беше представена пред панагюрци в Общинска библиотека „Стоян Дринов“ и тези, които бяха там, чуха и се обогатиха с още една гледна точка за самолета на мечтите, за адреналина, за голямата надежда и многото страх, за полета на живота и свободата на личността отвъд океана… Чуха разказ от първо лице как в самолета на мечтите „човек разбира много неща за себе си и от какво е направен“. Чуха един нетрадиционен разказ за пътя от младостта към съзряването. Узнаха, че „Бог го няма в миналото, той е в бъдещето“ и може би си представиха „рибата извън аквариума как вижда аквариума“. Убедиха се, че и на 54 години можеш да пропишеш романи и то четящи се на един дъх. Научиха, че в Канада има един град, който носи името Плевен, а в САЩ са 4 такива …
Днес, благодарение на интернет пространството и всякакви други информационни потоци, както и промяната във взаимоотношенията между страните по света, можеш много по-лесно да събереш данни за Канада. Но днес. А преди четвърт век не беше така. Но и днес е много по-голямо богатство да погледнеш към различната култура и стил на живот през очите на мъж, носил „Боинг 747“ в сърцето си от 30 декември 1990 година. Роденият през 1962 година българин тръгва с първата емигрантска вълна към Канада. Авантюрата си е заслужавала, сподели тази вечер Виктор Дяков пред панагюрци, защото „винаги има начин да постигнеш някакво победа, когато си свободен“. Романът „Боинг 747“ излиза през октомври 2015 година и сега на завършилия философия в Софийския университет българин му е „по-леко на душата“. „Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството“.
Вдъхновение за „Боинг 747“ е по-големият син на Виктор, който отива да живее при баща си в Канада, когато е само на 9 години.
Днес и двамата мъже са отново в България. След завръщането си на родна земя бащата се включва в първата вълна на българските инвеститори в България. 13 години са минали оттогава. Но и днес бившият репортер във вестник „Кооперативно село“мисли за живота отвъд Атлантика от време навреме. „Вярвам в чудеса“, каза той тази вечер и лекичко открехна вратата към втората си книга, която ще е доста различна – новели и разкази. Животът му също е различен, както и оценката за истинските неща в него.
Днес, благодарение на интернет пространството и всякакви други информационни потоци, както и промяната във взаимоотношенията между страните по света, можеш много по-лесно да събереш данни за Канада. Но днес. А преди четвърт век не беше така. Но и днес е много по-голямо богатство да погледнеш към различната култура и стил на живот през очите на мъж, носил „Боинг 747“ в сърцето си от 30 декември 1990 година. Роденият през 1962 година българин тръгва с първата емигрантска вълна към Канада. Авантюрата си е заслужавала, сподели тази вечер Виктор Дяков пред панагюрци, защото „винаги има начин да постигнеш някакво победа, когато си свободен“. Романът „Боинг 747“ излиза през октомври 2015 година и сега на завършилия философия в Софийския университет българин му е „по-леко на душата“. „Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството“.
Вдъхновение за „Боинг 747“ е по-големият син на Виктор, който отива да живее при баща си в Канада, когато е само на 9 години.
Днес и двамата мъже са отново в България. След завръщането си на родна земя бащата се включва в първата вълна на българските инвеститори в България. 13 години са минали оттогава. Но и днес бившият репортер във вестник „Кооперативно село“мисли за живота отвъд Атлантика от време навреме. „Вярвам в чудеса“, каза той тази вечер и лекичко открехна вратата към втората си книга, която ще е доста различна – новели и разкази. Животът му също е различен, както и оценката за истинските неща в него.
