OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Теодора ПИСКОВА
В абстракция на реалността се
превърна свободата. Вътрешно бушуващи и емоционално неспокойни и зависими,
а външно недокоснати от никого. Такъв е моделът на интелигенцията, средната класа, гето общности и всички останали стратификационни елементи от обществото.Защо след като сме свободни търсим непрестанно промяна? Та нали
свободата е най-висшето и съкровено неизмеримо наше притежание и право. Не би трябвало да искаме нещо друго повече от свободата. Тя е сила и същност.
Да, само физически, не сме роби в Римската или Османската империя, но нека незабравяме, че нашите прадеди са били.Духовното неудовлетворение ни превръща в роби на действителността, зависими сме от много обстоятелства. А Каравелов не се страхува от истината и изобразява с думи обстановката: аз не искам и занапред мирно да робувам – за свобода, за щастие само да бълнувам… Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята — свободата не ще екзарх, иска Караджата.”
Мислите ли и вие като Алберт Швайцер, който казва: Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите. Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове. Научил съм се сам да мисля, да действам, да гледам света право в лицето и да заявявам: “Това Творение е мое.” Всичко се съдържа в думите: “Аз съм свободен човек.”Страх, агресия, предателство, лъжа и още множество психологически и философски употребени термини с реално приложение върху човешкото съзнание. Всичките негативни моменти създават у нас усещането за липсата на свобода.
Това е измерението на лошото настроение и наведените глави. Бягаме от нея, страхуваме се, защото ни е непозната, колкото и странно да звучи.
След 25 години в затвора Салваторе, образът на италианския режисьор Роберто Роселини, излиза на свобода, но животът му поднася изненади и той намира истинската свобода там, където най-малко очаква… не може да се адаптира към бързо променящия се свят и лицемерието на роднините си, затова той решава да се върне обратно в затвора. И в действителността е така. Липсата на храна, дом, близки и начин за съществуване принуждава много хора доброволно да се лишат от свободата си, знаейки, че ще бъдат приютени от страшните, бездуховни пространства.
Объркването идва от модела на управление, от неподготвеността ни за живота и неписаните правила, когато Адам и Ева трябва да направят избора с падналата ябълка.
