OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Александра ДЮЛГЯРОВА
Тази вечер в Литературен салон “ Виделина“ имаше среща с победителя на “ Ръкописът“ – Георги Бърдаров.
Тази вечер в Литературен салон “ Виделина“ имаше среща с победителя на “ Ръкописът“ – Георги Бърдаров.
Познат на аудиторията не само от това предаване, Георги Бърдаров е университетски преподавател, географ, ръководител е на катедра „Социално-икономическа география“ в Геолого-географския факултет на СУ „Климент Охридски „. Той е добре познат на четящите с разказа “ Петата ракия „, придобил изключителна популярност
Георги Бърдаров е автор и на една изключително интересна книга „27 велики футболни истории“. В нея историите не са 27, а 28 . Това не е книга за суха статистика, резултати, голмайстори, мачове, картони, Това е книга за силата на човешкия дух. В нея са събрани истории за аутсайдери, отписвани от всички футболисти и отбори, за малкия човек, дръзнал да се изправи сред големите, фаворитите, прогнозите и традициите.
Георги Бърдаров е изключително интересна и ерудирана личност . Той е толкова сладкодумен, с такъв интерес го слушаха всички присъстващи в литературния салон. Разказа за „Петанката“, разказа за сценариите, които е писал за „Стани богат“, „Това го знае всяко хлапе“ и т.н.
Относно „Ръкописът“ той сподели, че по-много интересен начин се е случило всичко. Приятелите му го агитирали да се запише за участие, той отказвал. Крайният срок първоначално бил до 30 март, след това го удължили до 30 април. Решаваща роля за неговото участие има дама, на която той се опитва да обясни, че не се е записал, защото това е за млади хора, за по-изявени хора, а тя му казва, че, щом не иска да се запише, значи се страхува. Така той решава в последния момент – на 29 април – да се включи в голямата надпревара на „Ръкописът“. За него това е преживяване, което ще остане за цял живот. Създаването на приятелства, емоциите, напрежението – всичко това остава незаменимо. Журито в състав Ваня Щерева, Владимир Зарев и Захари Карабашлиев определя Бърдаров за големия победител с “ Аз още броя дните“. Той получава договор за издаване на дебютния си албум от издателство „Сиела“.
До месец очакваме романа на пазара, който е написан по действителен случай. РАзказва се за любовта на Адмира и Бошко – тя е мюсюлманка, а той е православен християнин. И двамата с аот Сараево, там се заражда и тяхната любов , чиста и искрена , когато са още деца. На 13 май Адмира празнува своя 25 рожден ден. На 14 май двамата с Бошко решават да напуснат Сараево подготвени предварително за този ден. Доверявайки се на свой приятел Бошко му дава пари, като очаква той да се погрижи за безпроблемното им преминаване на моста над река Миляцка. През нощта те тръгват да пресичат моста, когато срещу тях се открива огън. Първо е прострелян Бошко, когато го вижда как са свлича на земята Адмира се връща за него тогава и тя е простреляна, успявайки със сетни сили да се добере до него, те издъхват в прегръдка. Телата им вкопчени едно в друго остават на моста над река Миляцка цели три дни, докато войници от сръбската армия не ги прибират и погребват в масов гроб. Три дни семействата им незнаят за тяхната смърт, очаквайки вести, че са добре. Чак след войната близките им имат разрешение да ексхумират телата им и ги погребват в общ гроб в централните гробища в Сараево
