OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Разпалилите се страсти около Откритото писмо на Митрополит Николай в началото на тази седмица, в което той моли кмета и общинските съветници да помислят и преценят
„дали е уместно и трябва ли честването на годишнината от Априлското въстание, което се пада на 2-ри май, да бъде измествано и отбелязвано непременно на 1-ви май, с което се създава конфликт с нашия общ християнски празник Великден?“,ме върна към подобни страсти преди 7 години /2009 г./, когато се разгоря обществен дебат за Разпети петък, който голяма част от населението в Панагюрище приема като „празник“ . Тогава покойният вече отец Филип Филипов излезе с мнение, част от което припомням на тези, които са по-млади /Филип Филипов завършва Духовната семинария през 1956 г., а в Панагюрище е свещеник от 1963 г./ През март 2009 г. той написа:
„Не намирам за уместно да се дискутира върху въпроси и събития, които имат строго определени основания и които са приети от дълбока древност. Дискутиране може да се появи в случай на нововъведения, които нямат установена яснота или са несъответстващи по време и условия.
Дискусия може да се наложи по две причини: събития, станали традиция, унаследена от вековете и приета като възпитателна, и обединяваща обществото. Таково събитие е прието по убеждение, а други събития и традиции по принуждение.
Ясно е, че, когато дадено събитие и прието по убеждение, то е по-реално и искрено, по-трайно и се предава на поколенията с яснотата на смисъла му. А когато това събитие, придобило названието си на традиция, е по принуждение, това приемане е временно. В далечни и по-скорошни десетилетия имаме много примери за отричане на неудобни традиции и преустройване на традиции по нова форма. Един от тези примери и промяната на календара, когато се заговори за „стар“ и „нов“ стил. Без да се разбере в пълнота кой е старият и кой е новият, събития се разместваха с 13 дни напред и назад.
След 9 септември 1944 год. се заличи честването на всички дотогава граждански и религиозни празници, като Рождество Христово, Възкресение Христово и други бяха работни дни. Празниците със стопански и икономически оттенъци бяха преустроени и преименувани в занаятчийски и търговски професионални дни, без да се споменава за религиозната им основа и смисъл.
Така стана с Гергьовден – „Ден на овчаря“, когато Борис Машалов запя „заблеяло ми огънце на Тодорови кошари“. Никулден се измени в ден на търговеца и т.н., като семейни тържества се отрекоха или преустроиха само за ядене и пиене. Въведоха се нови празници: 9 септември, 1 май, 7 октомври и други, а се забравиха дати като 19 февруари и 3 март. Промени се датата на Априлското въстание от 3 на 1 и 2 май. И всичко това, за да се промени съзнанието на целия народ, та да се откаже от уважаваните и честваните в миналото църковни и граждански празници и се наложи ново, теистично и интернационално съзнание.
Не винаги заличаването на всяко нещо е с добър резултат поради политическо опиянение на притежаващите власт. Особено за създаването на нови, несвойствени за народа ни чествания, които не служат за възпоминание, за назидание и добро възпитание.
В Панагюрище, което в миналото е било крепост на християнската ни православна вяра и е пазило религиозните традиции, е отбелязано в спомени на предците ни, проучвали живота и поминъка на града. Тази твърда вяра е показана и външно – построени са два великолепни храма, които са били под грижите на цялото население. При разграбването, повреждането и на едната от тях почти пълно разрушение, панагюрци, въпреки окаяното си материално и морално състояние, намират сили да възстановят тези светини. Хората намират възможност да възстановят и някои от съществуващите, но разрушени, параклиси и да построят нови в околностите на града.
Но най-същественото са унаследените традиции, почит, съобразяване и спазване на родната ни вяра. Такива добродетели са показали много видни представители на града: духовници, книжовници, историци, общественици. И всичко това във време на робство. А когато сме свободни разпоредници на своето отечество и устройваме живота си, личен и обществен, явява се период на ново ориентиране – не да се борим срещу някои външни врагове, а да преоценява това, което ни създава и крепи.
Тогава се отрече ролята на църквата, тогава се лиши младежта от религиозно обучение, тогава се повредиха църкви, разрушиха се параклиси, по вестници и радио се надсмиваха над вярващите в Бога, преследваха богомолците и забраняваха религиозните обреди. В това смутно за духа време хората прикриваха своето религиозно чувство и в знак на послушание приемаха несвойствени нововъведения…“
