OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Дарина ДЕЧЕВА
Всеки остарява. Остаряваш още от момента, в който се родиш – във всеки момент, всеки ден.
Детството е една постоянна промяна, такава е и младостта – само старостта никога не свършва, защото се прекратява! Това е уникалното качество на старостта, че те води до последната почивка. Но ако искате няколко закона за средната възраст… Има много закони за средната възраст, защото по целия свят хората остаряват. И много мислители разсъждават: какво ли представлява старостта?
„Средната възраст е тогава, когато почваш да заменяш емоциите със симптоми.“
„Разбираш, че си започнал да остаряваш тогава, когато някое момиче ти каже „не“, а това, което чувстваш, е само облекчение.“
„Старостта е тогава, когато започваш да гасиш лампите от икономия, а не от романтика.“
„Старостта е този период от живота, когато представата ти да излезеш напред е да завършиш наравно.“
„Старостта е тогава, когато можеш точно толкова, колкото винаги си можел, но предпочиташ да не го правиш.“
„Разбираш, че си започнал да остаряваш тогава, когато някое момиче ти каже „не“, а това, което чувстваш, е само облекчение.“
„Старостта е тогава, когато започваш да гасиш лампите от икономия, а не от романтика.“
„Старостта е този период от живота, когато представата ти да излезеш напред е да завършиш наравно.“
„Старостта е тогава, когато можеш точно толкова, колкото винаги си можел, но предпочиташ да не го правиш.“
На Изток старостта е синоним на мъдрост. Има два пътя: единият е хоризонтален – от детството през младостта през старостта и до смъртта, а другият път е вертикален – от детството през младостта през старостта и до безсмъртието. Разликата в качеството на двете измерения е огромна, неизмерима. Този, който просто става млад и след това стар и след това умира, е останал идентифициран с тялото. Той не е разбрал нищо за своето същество, защото то никога не се ражда и никога не умира; то винаги е било, то е и винаги ще бъде. То е цялата вечност.
На вертикалната линия детето става млад човек, но младият човек на вертикалната линия е различен от този на хоризонталната. Детството е невинно, но това е точката, от която тези две измерения тръгват в различни посоки. Младият човек на хоризонталната линия не е нищо друго освен чувственост, сексуалност и всякакви глупости. Младият човек на вертикалната линия е търсене на истината, търсене на живота – той е един копнеж за себепознание.
На хоризонталната линия старостта е просто треперене, страх от смъртта. На вертикалната линия старостта е празнуване, тя е толкова прекрасна, колкото човек винаги е бил.
Младостта е малко глупава – няма как да не бъде, тя няма опит. Но старостта е минала през всичките преживявания -добри и лоши, правилни и погрешни – и е дошла до състояние, където вече не се влияе от нищо, свързано с тялото или с ума. Тя е едно приветствие! Старостта по вертикалната линия държи вратата си отворена за последния гост, когато дойде. Тя не е край, а началото на един истински живот, на едно истинско същество.
Правете разграничение между това да остарееш и това да израстеш. Много малко хора са имали щастието да израснат. Останалото човечество само остарява – и естествено всички те се движат към смъртта. Само на вертикалната линия не съществува смъртта; тази линия е пътят към безсмъртието. И, разбира се, когато човек остарее в това измерение, той притежава грация и красота, състрадание и любов.
Докато не започнеш да се движиш по вертикалната линия, ти ще изпускаш цялата възможност на живота. Когато се движиш по вертикалната линия, с всеки ден ти все повече се приближаваш до живота, а не се отдалечаваш. Тогава твоето раждане не е начало на смъртта, а начало на вечния живот. Само две различни линии, а толкова голяма разлика… Да мислиш за себе си като за просто една телесно-умствена структура е най-опасната идея, която се е случила на хората. Тя унищожава цялата им грация, цялата им красота и те непрестанно треперят, и се страхуват от смъртта, и се опитват да държат старостта колкото се може по-надалеч.
Вертикалната линия не отчита годините, а твоите преживявания. И по вертикалната линия се намира цялото съкровище на съществуванието – не само безсмъртието, не само чувството за божественост, но и първото преживяване на любов без омраза, първото преживяване на медитацията – първото преживяване на огромната експлозия на просветлението.
На вертикалната линия има любов. Има го увеличаващото се преживяване, когато ставаш все повече и повече духовен и все по-малко и по-малко физически, все повече и повече медитативен и все по-малко и по-малко умствен, все повече и повече божествен и все по-малко и по-малко от този тривиален материален свят, в който ние сме до такава степен впримчени.
По вертикалната линия започваш малко по малко да чувстваш, че желанията изчезват, че сексуалността изчезва, че амбициите изчезват, че волята за власт изчезва… че твоето робство във всичките му аспекти изчезва – религиозни, политически, национални. Ти ставаш все повече и повече индивидуалност. И колкото твоята индивидуалност става все по-ясна и лъчиста, толкова повече човечеството става едно в твоите очи – ти преставаш да разграничаваш.
На вертикалната линия има велики преживявания, а на хоризонталната има само упадък. На хоризонталната линия старецът живее само в миналото. Той мисли за тези прекрасни дни, за тези приказки от Хиляда и една нощ, когато е бил млад. Той си мисли и за тези прекрасни дни, когато не е имал отговорности и е бил дете, тичащо след пеперудите. Той всъщност през целия си живот е тичал след пеперуди – дори и в старостта си.
Това е, което се случва на хоризонталната линия, – колкото повече остаряваш, толкова повече се увличаш от желанията, защото знаеш, че това, което предстои, е само смъртта. Така че искаш да се наслаждаваш колкото е възможно повече, макар че и наслаждаването започва да става трудно, защото физически имаш по-малко енергия. Старецът непрестанно мисли за миналото – такава е психологията. Детето мисли за бъдещето, защото то няма минало, не може и дума да става да мисли за миналото – детето няма „вчера“. То мисли за дните, които ще дойдат, за целия дълъг живот. Седемдесет години са достатъчно пространство за него… То иска бързо да порасне, за да може да прави нещата, които всички големи хора правят.
Старецът няма бъдеще – бъдещето означава смърт, така че той дори не иска да говори за бъдещето. Бъдещето го кара да трепери, бъдещето означава гроб – той говори за миналото. Според индийската идея – а това е идеята на стария манталитет, на старческия ум – най-добрата епоха е била преди милиони години. Тя се е наричала еатюга, епохата на истината. След това човекът започнал да запада.
Можете да видите психологическия паралел – има четири възрасти: детство, млада възраст, средна възраст, старост. Според тези четири възрасти човекът е проектирал четири епохи за самия живот. Първата епоха е била невинна, точно като при детето – много балансирана. Те дават примера с дете, което още пълзи на четири крака и което е съвършено балансирано, подобно на маса. И след това започнал упадъкът…
Първият стадий се нарича еатюга, епохата на истината. Вторият стадий е наречен просто с името на цифрата – трета означава тройка, защото са останали само два крака. Третият стадий се нарича двапар. Два е санскритска дума – преминавайки през много други езици, накрая се е превърнала в „Two“ . А четвъртата епоха те нарекли калиюга, епохата на тъмнината.
Ние живеем в епохата на тъмнината – това е умът на стареца, за който напред има само тъмнина и нищо друго. Детето мисли за бъдещето, за златното бъдеще; старецът мисли за златното минало. Но това се случва само на хоризонталната линия. На вертикалната линия миналото е златно, настоящето е златно, бъдещето е златно – това е живот в невероятен празник.
Така че спри да се тревожиш за законите на старостта, мисли за това по коя линия се движи твоят влак. Все още има време да смениш влаковете – време за смяна на влаковете винаги има, защото това отклонение е достъпно във всеки момент. Можеш да се преместиш, да се преместиш от хоризонтала във вертикала – само това има значение.
И тъй – нататък?
==========================================================
Гледната точка в материала ангажира с категоричност единствено мен като негов автор. В него са използвани позовавания върху книгата „За зрелостта” от източния мистик и духовен учител Ошо, както и тези от научните разработки на френската легенда в психоанализата Франсоаз Долто.
