OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Дарина ДЕЧЕВА
Хората днес масово мислят егоизма непременно за нещо лошо. Страшен е еготизмът, а егоизмът ни пази.
Хората днес масово мислят егоизма непременно за нещо лошо. Страшен е еготизмът, а егоизмът ни пази.
Ролята на егоизма е да опази индивида, индивидуалността му като явление в света.
Няма двама еднакви човека на планетата. Всяка индивидуалност е безценна със своята уникалност. Представете си, че всички хора на този свят изглеждат като вас? Говорят като вас, имат вашите усещания за света, вашето отношение към света и хората, вашите способности и възможности, вашите поведения, вашите идеи. Какъв би бил животът тогава?
Винаги отговорът на тези въпроси е бил един и същ – „скучен“. Само че не си даваме сметка за това. Не си даваме сметка нито за потенциала си, нито за уникалността си. Затова и не се уважаваме. Не се ценим като нещо неповторимо. Затова и не се грижим за себе си като за нещо толкова ценно. Разрешаваме да ни изравняват, да ни „напъхват в нечии калъпи“, да се отнасят с нас като с всички, да правим нещата като другите, да търпим да ни налагат стандарти и клиширани отношения. Опитваме се често да отговорим на нечии очаквания за нас или не по-малко често очакваме от себе си невъзможни неща или неща, за които плащаме прескъпо с усилия и безценно време.
Да се върнем на егоизма. Как е свързан той с индивидуалността?
Простичко. Егоизмът пази индивидуалността. Грижи се за нея. Грижи се индивидуалността да оцелее, въпреки усилията на външния свят да я претопи. Пречи ú да се загуби и ú помага да се изрази. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.“ Не е казал „Ако имаш една риза, дай я на ближния си“.
Съмърсет Моъм в книгата си „Души в окови“ пише следното:
„…С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание – това е нелепо; значи, вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по–малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич. Хората търсят едно в живота – приятното.“
Ако Аз дава всичко на Ти, без да се погрижи за себе си първо, Аз ще изчезне. От това ще загуби и Ти, защото вече няма кой да се грижи за него, защото само в отношенията Аз-Ти печелят всички. Ако Аз се погрижи първо за себе си, то той ще оцелее и само тогава ще може възможно по-дълго да общува и обменя с Ти онова, което им е нужно.
Само когато се научим здраво да се грижим за себе си, само тогава ще можем здраво да се погрижим и за другите.
Да си здрав егоист означава да помислиш първо за себе си. Има огромна разлика между здравия и нездравия егоист, който е известен с понятието еготист. Разликата е в това, че докато здравият егоист се грижи Първо за себе си, то нездравият еготист се грижи Само за себе си.
Толкова коментираното Его е онази инстанция на Аза, която е неизбежно еволюционно ниво от неговото развитие. Без здраво Его няма здрав индивид. Его е усещане за Аз, за индивидуалност, за собствени граници. Индивид с нездраво Его е несъвместим с нормалния поток на живота и заболява, страда, чувства се дискомфортно в живота си и никога не е удовлетворен. Живее с усещане за нещо важно липсващо. Това е пътят и на болестите, защото когато си потиснат, неудовлетворен, развиваш първо функционални нарушения, проявяващи се със симптоми, а след това и структурни нарушения в тъкани и органи, което наричаме болест.
Без здрав егоизъм няма здраво Его, без здраво Его няма здрав индивид, няма здраво тяло, а няма и здрава духовност, като по-късен етап от развитието на Аза.
Само здраво Его може да развие здрава духовност, която е следващият етап в развитието на Аза, когато Егото се разтваря и разгражда, за да се установи разбиране и усещане за единство с всички, всичко и цялото.
И тъй… нататък?
Материалът не претендира за изчерпателност и гледната точка в него ангажира с категоричност единствено мен като негов автор. Освен цитираните текстове в него са използвани позовавания върху статии на д-р Владимир Пожарашки, неорайхиански психотерапевт, както и мои лични впечатления от разговорите и срещите ми с колеги, обучавани в телесната аналитична психотерапевтична модалност.
