OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Компаниите – членове на БМГК, чиято основна дейност е рудодобив (добив на метални руди като мед, олово, цинк, злато, сребро), следят отблизо низходящия тренд
на цените на металите на световните стокови борси. Наблюдава се пореден етап на започналия през 2012 г. спад, който се дължи преди всичко на забавящата ход икономика на Китайската народна република.
Само за последната година цените на основните метали се намалиха с около 30%. В резултат от намаляващото търсене в световен мащаб, през последните седмици част от големите световни лидери в добива като „Рио Тинто“, „Англо Американ“ и „Гленкор” обявиха редица мерки за преодоляване на ситуацията, като спират мощности и съкращават до две трети от работните места, ограничават инвестициите, а стойността на компаниите се обезценява. Например, безпрецедентно замразяване на дейности и на съкращаване на 85 000 работни места предприе „Англо Американ“, което е около 2/3 от всички наети в минните компании на групата.
Мерки за справяне с неблагоприятните тенденции
Във връзка с цикличността на цените на металите, в стратегиите на българските компании са приети политики и свързани с тях мерки, които да гарантират оперативното осигуряване на производството, както и да осигурят запазване на пазарни дялове и стратегически отношения с клиенти и доставчици.
Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения, и оптимизация на технологичните процеси в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници, и внедряване на научни разработки и иновации.
Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга – осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер.
Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга – осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер.
В периоди на неблагоприятни пазарни цени ръководствата на дружествата преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират.
Разходи за персонал
Българските добивни компании съзнават своята отговорност за местните икономики и за социалното благополучие на работещите в тях и в свързаните производства. Затова един от техните основни приоритети е устойчиво осигуряване на работни места и добри нива на заплащане на труда.
Отличителна черта на минерално-суровинната ни индустрия е традиционно добрият диалог със синдикатите. В периоди на ниски цени на металите се търсят общи взаимно приемливи решения за запазване на работните места и за продължаване работа на обичайното за бранша високо ниво. Важно е стратегическите планове и конкретните мерки на ръководството за преодоляване и излизане от трудния период да се осъществяват в условията на диалогична информираност и целенасочени общи усилия. Ясните цели и задачи създават позитивна нагласа и очаквания, минимизират рисковете от напрежение сред работещите, запазват тяхната мотивация, което води и до по-голяма ефективност на тези общи усилия.
По отношение на социалните инвестиции компаниите правят приоритизиране на външните социални проекти и съгласуват с общинските ръководства и местните организации предварително заложените проекти в общия им план. Така, въпреки трудностите, се постига устойчивост в отношенията и значими за местната общност проекти продължават да се изпълняват и подкрепят.
Икономически щети от незаконен добив на полезни изкопаеми
На фона на ниските цени на металите, които в края на веригата за добавяне на стойност водят до намаляващи ползи за държавния бюджет, стои на дневен ред разрешаването на проблема с незаконния добив на полезни изкопаеми у нас.
За неговата сериозност и мащаби говорят и данните от членове на Българската минно-геоложка камара. Например, в подотрасли скално-облицовъчни материали и инертни и строителни материали, незаконният добив достига 70%.
Преките икономически щети за държавата и за общините са неплащане на данъци, такси, осигуровки, ДДС, концесионни възнаграждения, които, според експерти в бранша, са на стойност десетки милиони лева. Сред тях могат да се причислят и вредите, които незаконно-добиващите нанасят на природата, като с нерегламентираната си дейност и при липса на екологична оценка за нея нанасят щети на ландшафта, водите и са сред причините за изгубено биоразнообразие, ерозия на почвата и повишаване на риска от наводнения, свлачища и др. бедствия.
Към непреките вреди са икономическите измерители на трудовите злополуки, в т.ч. загуба на трудоспособност, смърт, болнични обезщетения и др., които натоварват социалното перо на държавния бюджет.
Вредите от незаконния добив са неспазване на законодателството в т.ч. Кодекса на труда, корупционни практики, влошаване на пазара вкл. и дъмпингови цени, излагане на риск на живота на работещите, както и на жителите от местните общности, където се извършва добива, екологични проблеми, неплащане на данъци и осигуровки, влошена репутация на бранша и държавата пред чуждестранни институции и инвеститори.
Дейност на БМГК срещу незаконния добив
По инициатива на Българска минно-геоложка камара през месец март 2015 г. се проведе VI-та междуведомствена работна среща с участие на представители на Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на финан-сите, Министерство на труда и социалната политика, ДАНС, КРИБ, БСК, Главна инспекция по труда, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, НСОРБ, браншови организации, членове на БМГК.
Камарата продължава да настоява за изпълнение на единодушно взетите решения. В резултат на активността й се сформира междуведомствена работна група, която за съжаление проведе само едно заседание. Нейните задачи са иницииране на законодателни промени и координационна роля. Основното искане на БМГК и бранша е инкриминиране на незаконния добив и провеждане ежемесечни и редовни срещи на междуведомствената работна група .
Минерално-суровинната индустрия на България
Минерално-суровинната индустрия е жизненоважна за съществуването на хората. Устойчивото развитие на всички останали индустриални отрасли е базирано на тази индустрия. Повече от ¾ от всички предмети, които ни заобикалят в ежедневието, са произведени от добитите минерални суровини, а останалите са произведени с инструменти, направени също от минерални суровини.
В Европа индустриите, зависими от достъпа до минерални суровини, генерират годишно 1 324 млрд. евро добавена стойност и осигуряват заетост на приблизително 30 млн. души.
Българската минерално-суровинна индустрия има стратегическо значение за икономическото развитие и осигурява на страната:
– 4% ÷ 5% от БВП;
– Около 25 000 работни места – пряко заети;
– Около 120 000 работни места – обслужващи добивната индустрия;
– 40% от електроенергията на база твърди горива;
– 0,9% от територията на страната е отдадена на концесия за добив (при средно 1% за ЕС).
ИЗТОЧНИК: Българска минно-геоложка камара /БМГК/
ИЗТОЧНИК: Българска минно-геоложка камара /БМГК/
