OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Свободата,
Санчо, е едно от най–ценните блага,
с които небесата дарява хората” –
Мигел де Сервантес
с които небесата дарява хората” –
Мигел де Сервантес
Е, ще възкликне някой – и салама си го бива!
Е, ще възкликна аз, свобода или салам – всичко опира до избора. И до нуждата. И всичко е свобода. И робство. Защото някои просто нямат време и нужда да избират каквото и да е. Понеже изборът си е вътре в тях… те се раждат с него, носят го, развиват го, развяват го. Достойно – като знаме, ако ще е свобода. И показно и шумно ще се бият в гърдите с него, ако ще е салам.
Изборът.
Както при щастливите семейства, които си приличат в щастието, а в нещастието са нещастни… по своему, така е и със свободата – еднакви сме, когато сме вътре в нея и толкова различни, когато е насреща ни, на хоризонта!… Когато за едни е дарът на върха на копието, а за други е саламът в стомасите.
Свободата е със смисъла на избор – това е веруюто на Матей Делфина от романа „Вътрешната стая” на Керана Ангелова:
„Марийо, Господ ни е дал толкова много свобода, в нея сме, отвсякъде ни обгръща,
нали, въздухът е свобода, морето и небето са, делфините и птиците, трябва само да
направим своя избор да сме като тях, ако ме разбираш, Марийо; трябва само да изберем
свободата да сме като тях: не повече да си, не цар на природата, избери свободата да си
наравно с всичко друго наоколо, това също е свобода, най-голямата според мене. И още,
Марийо, свободата е толкова много неща, затова си мисля,
свобода е също да си сам срещу всички, когато знаеш, че си прав.”
Свободата е онова фино усещане за ласка на вятър, когато тичаме към живота. И усещането за брулещ камшик в лицето, когато тичаме срещу него.
„Обществото е изобретило три начина да се държат хората в робство: насилие, пари и свобода.”
Моето лично верую е, че няма абсолютна свобода. И целта ми, казвайки това, е не да разочаровам някого. Стремежът ни към нея вече ни прави зависими, прави ни роби на самия стремеж. В американския филм „Вотът” реплика на един от героите обяснява цялата същност на свободата като идея, като утопия, като робство, като импулс:
„Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството.„
Свобода е също да не си свободен. Да не си свободен за стремеж към свободата. Да избереш свободата да не се стремиш. Да се стремиш да не приемаш. Да не си ти. Или да си ти – с всичка сила. И да останеш до край роб на избора си. Това е най-голямата свобода, но и най-тежкото робство – изборът.
Да останеш в него.
Защото какво, ако не избор (несъзнателен или напротив), е животът? Да си в него, да проправяш малки пътечки към Големия път. Да си Път и погледнато отгоре – да приличаш на развято знаме. Или на пръчка салам – деликатесен или кучешка радост, но салам.
Робството на избора. И свободата му.
Върха на копието и стърженето на стомаха.
Горе или долу. Дъното или повърхността.
Да достигнеш дъното е привилегия на онези, които са готови „да придобият нова опитност. Много по-различна и по-режеща от опитността, получена наготово по повърхността.” (К.Ангелова, бел.авт.)Под или на повърхността на свободата. Вътре в нея или към нея. Изборът да опитаме твърдостта на дъното и възможността да се оттласнем от него. Или изборът да получим наготово опитността за лекотата (и бързата преходност) на повърхността. Отговорността да защитиш и отстояваш избора си – какъвто и да е той. И (без)отговорността да избереш да не избираш.
(Не)Свободата ни.(Не)Свобода на съдбата, „която те е положила тук и сега и само чрез тук и сега можеш да се преобърнеш на вечност.” (Антоанета Алипиева, бел.авт.)
Или на 360о със страшна сила. И завидна лекота.
Непосилната лекота на битието – по Кундера.
Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света – по Сароян.
А по Мария, жената на Матей Делфина, майката на Анастас и Анастасия, родени в малкото море на лодката на баща си като делфинчета, Мария с едното си широко отворено око, поело лъчите на слънцето и блеснало непосилно срещу света, свободата е:
„Онова, на което в детството играехте с Анастас и го наричахте свобода, е разположено насред голямата небосвода на човешкия ни живот, такова го получаваме като замисъл, като промисъл, като съдба, като каквото и да е; но насред него ние все пак имаме нещо, което ни спасява от ужаса да сме безпомощни, малкият ни човешки избор е това, детето ми: оплетени в гъргърите* на съдбата си да можем да намерим пролука и да се изплъзнем за един съдбовен миг, и в него да бъдем свободни колкото цяла една вечност…”
Това е и моят избор. Свободата.
И робството ù.
И тъй – нататък?
АВТОР:Дарина ДЕЧЕВА
*гъргър – вид мрежа за риболов
