OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Алищата” Иванови представи снощи Михаил Гунчев в читалище „Виделина 1865”.
Писателят анализира „От икебана дървесата ги боли” на панагюрския поет Иван Станчев при премиерата на лирическата антология в града на Света Богородица и Вси светии, както Станчев обяснява, че означава Панагюрище.
Вечерта бе открита със стихотворение, посветено на Валентин Попов и потерята художници. Магдалена Македонска – главен експерт „Култура и вероизповедания” в Общината, обясни, че това е било желанието на поета, за да има преход от предишната вечер, когато бе открита изложбата „Пейзажи от Родния край” на Тодор Васев като част от Юнската седмица на изкуствата. Иван Станчев припомни времето, в което създава стиховете на „От икебана дървесата ги боли” – средата на 80-те години на миналия век, песните и клиповете, които Деян Неделчев, камерният хор към БАН с маестро Никола Вълчанов популяризират текста, който се превърна в реквием на загиналите във Фукушима.
В тази книга има много обич, но и нейната сянката – болката, стихът на Иван е многолик, но и неочаквано весел, анализира Михаил Гунчев. Мария Перфанова прочете стихотворението от Александър Пенчев, което е вместо предговор на поетичната антология, а ученикът от националното музикално училище „Любомир Пипков” и възпитаник на панагюрската Обединена школа по изкуствата „Евгений Зумпалов” Васил Влайков изсвири на пианото натюр №11 на Шопен, защото в интернет определяли Иван Станчев като „Шопен на словото”. Мартин Предьов и Тони Лунгарска прочетоха стихотворения, а Стоил Атанасов представи песен, посветена на покойния вече музикант Георги Терзиев по стиховете „Бохеми”.
В тази книга има много обич, но и нейната сянката – болката, стихът на Иван е многолик, но и неочаквано весел, анализира Михаил Гунчев. Мария Перфанова прочете стихотворението от Александър Пенчев, което е вместо предговор на поетичната антология, а ученикът от националното музикално училище „Любомир Пипков” и възпитаник на панагюрската Обединена школа по изкуствата „Евгений Зумпалов” Васил Влайков изсвири на пианото натюр №11 на Шопен, защото в интернет определяли Иван Станчев като „Шопен на словото”. Мартин Предьов и Тони Лунгарска прочетоха стихотворения, а Стоил Атанасов представи песен, посветена на покойния вече музикант Георги Терзиев по стиховете „Бохеми”.
„Цял съм от кал и Иван. Пия роса и от тичинките. Отчет ще правя Горе! И сам! Не съм задължен на никого. Обичам ви всички” пише на гърба на стихосбирката – думи, синтезиращи посланието на Ивановото творчество. „Много е важно да се обичате” бяха снощните финални думи на Иван Станчев, казани веднага след песента на Деян Неделчев по негови стихове – „Господ е българин”.
