Панагюрската писателка и поетеса Дида Гемиджиева сподели пред oshtepan.com, че подготвя нов проект.
В момента пише разкази, изпъстрени с много панагюрски диалект. Сборникът е отговор на големия интерес към „Речник на панагюрския говор”, в който е съавтор с Боян Ангелов и Георги Гемиджиев. Рисунките към разказите ще бъдат дело на художника Стайо Гарноев.
Публикуваме и разказа на Дида Гемиджиева, който предизвика бурни аплодисменти при премиерата на Речника през май в кино „Модерен театър”.
ПО ПАНАГЮРСКИ
– Пено-о, дома ли си, ма?
– Влазяй, влазяй, како! Сагичка ша дода.
– Дека си, ма? Що чиниш?
От задната стая се появява Пена с побелели от вар ръце.
– О, како! Алосвам са от сабале около оджака. Бактисах. Наш Мито абер си нема от кащуване.
– Пепел ти на езика, невясто! Не орати така за наш Мито! Ша та чуат ората и има да ви трапонясват. Мен кажи, ния сме си роднина.
– Аман и бактън от работа, како! Паднъ тулъ в огнището, та турих една баданъ около оджака. И кой да маа аргасилото? Пак аз амаллувам. И кадя е Мито? В „Бункера”.
Пена заплаква, а зълва ѝ я утешава:
– Оти ревеш сагъ? Не са сурлосвай толкова. Наш Мито, ако е айманъ и патесник и да има адета да си попива, ама та обича. Ша му бъбра аз на Мито, ша му чукам лук на главъта. Ти, кака, не са баталясвай така! Гледай да не са исабиш. Я каква си са сбабичасала. Не си някоя цинцифуция, ама са докаросвай за пред ората. Как та гледат, така та пишат. Поплачи си, ша ти мине.
След малко, успокоени, зълва и снаха пият кафе от леблебия и ръж.
– Како, добря че доде! То чивяк от работа не може да са куртолише.
– Пено, кака, от сабале нищо не съм туряла в уста. Я ми отбасай един басамак от ляба. Дай бунелки и залупците със сирене. Много ми са услажда у вас.
Пена принася и тънко нарязана сланинка, шарена сол и мешана туршия. Сипва по филджанче двойно припечена ракия и двете жени се гощават щедро по панагюрски.
Дида Гемиджиева
OshtePan Новините от Панагюрище и региона