OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Събо Николов е първият български ротарианец. Роден е през 1870 г. в Панагюрище.
и е третото дете на Николай Червенушев – майстор кацар, преселник в Панагюрище. На 15 години Събо остава сирак и, за да си изкара прехраната, чиракува във фурната на Шондев, а след това отива в Самоков, където е прислужник в тамошния Американски колеж. Трудолюбието и ученолюбието му позволяват сам да научи английски и френски езици.
Различни са данните с кого точно отива след това младият панагюрец в САЩ. Според статия в сп.“Общество и право“ от 1990 г. Събо Николов заминава за Ню Йорк с Джордж Марш – американски мисионер в Пловдив. В същата статия се цитира публикация в брой от 17 декември 1939 г. на американският вестник „Уорчестър хералд“ под заглавие „Българско момче прави тук милиони“. В нея се съобщава: „Едно тихо, ученолюбиво 19-годишно момче дойде в Америка с намерение да прави богатство. Неговото име е Събо Николов. Той дойде от България…“
В САЩ кръглият сирак постъпва веднага на работа, като едновременно се и образова – първоначално във вечерно училище, а след това и в Уорчестърския политехнически институт.На 27-годишна възраст е инженер по текстилни машини, а „към 1920 г. е вече вицепрезидент и старши съдружник на Леланд-Гифърд къмпани (за машиностроене и металообработване).
През 1915 год. той е приет за член на Ротари клуб – Уорчестър, САЩ.
Верен на патриотичните си чувства, панагюрецът се интересува живо от България и полага усилия да й служи с каквото може. Един от начините е в различни американски университети да осигури стипендии на български студенти. Между тях е и бъдещият учен проф.Димитър Атанасов.
През 1928 г. Събо Червенушев идва в родния си град Панагюрище и, след като вижда окаяното положение на болницата, предлага със собствени средства да построи и обзаведе болница. По неизвестни причини ръководството на града отказва. Тогава Червенушев подарява 10 легла, колкото са били тогава всичките в болницата, обзавежда ги с пълен троен комплект постелъчен инвентар, бельо към леглата на болните и работно облекло за персонала. Подарява също парна дезинфекционна машина за извършване на пълна дезинфекция на сградата и бельото. По-късно същата е прикачена към изградения парен котел в болницата и фактически на нея се извършва дезинфекцията на материалите и бельото чак до 1979 г. – до построяване на новата болница…
През 1934 г. Събо Николов идва отново в Панагюрище. Подарява еднократен комплект мек инвентар, гинекологичен стол, пълен набор за гинекологична работа, като по този начин се поставя началото на квалифицирана гинекологична дейност в Панагюрище, което е в основата на бъдещия родилен дом.
Тръгвайки обратно за Америка, от кораба родолюбивият панагюрец изпраща 200 долара за закупуване на одеяла и други необходими вещи за децата от детската почивна станция в Панагюрски колонии. Освен това той издържа двама души лекари – единият в Монпелие, Франция, а другият в Германия, които след завършване на обучението си се връщат в България. Единият от тях – д-р Владимиров, е управител на панагюрската болница 5 години. Събо Николов плаща и обучението на двама инженери, единият от които участва в изграждането на Съдебната палата в София.
През 1948 год. Събо Николов идва отново в България, но не посещава родния си град. За него в родния му град се заговорва отново, след като умира през 1959 год. в САЩ.
Събо Николов оставя щедро дарение на панагюрската болница в своето завещание, което с номер 3042. Завещаните суми са вложени в Лайф фонд (пожизнен фонд) в Масачузетс и те ежегодно нарастват. Съгласно волята на дарителя основната сума (майката) не може да се тегли от болницата, а само лихвите и дивидентите. Установи ли се, че сумата се използва за други цели, завещанието се прекратява. Направеното от първия български ротарианец завещание за болницата е 10 000 долара.
Павлина ВАЙСИЛОВА, из книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част /2008/
Павлина ВАЙСИЛОВА, из книгата „Панагюрци вчера и днес“, втора част /2008/
