OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Свободата е форма на различие и колкото си по-различен, толкова си по-свободен, сподели снощи пред панагюрска публика писателят Владимир Зарев.
Това е първа изява на литературния салон в читалище „Виделина -1865” каза председателят му Спаска Тасева, а Мария Бегова от литературния клуб към читалището допълни, че идеята е, освен като творци, гостуващите автори да бъдат опознати и като общественици, журналисти, лидери на мнение с гражданска позиция.
Владимир Зарев е хроникьор на българското битие. Това, което ни кара да обичаме да го четем, е между хилядите страници, в които тече българският национален живот, непрекъснато кипят страсти, пролива се кръв, понякога и братска, има стълкновения, крушение на мечти и българската история криволичи. В романите му вечно търсим себе си и не се намираме, трудно ни е да си отговорим кои сме ние, имаме ли нужда от вяра, еретици ли сме и доколко, обобщи Мария Бегова. Гостът ни е почетен гражданин на Видин, но той може да бъде такъв на всеки български град, доколкото защитава българските ценности, живота на нашето поколение, който бе почти зачеркнат и все пак с исторически оптимизъм, изтъкна още Бегова.
Започнах да пиша трилогията „Битието”, „Изходът” и „Законът” от наивност и глупост, когато бях на 27 години, и една от причините беше, че никога не съм чувствал София като мой роден град, защото като дете през летните ваканции бях много самотен. Баща ми ме заведе във Видин и имах чувството, че бабите на пейките пред къщите си, като предат, запридат самото време, а реката – тази величествена река, която свързва и разделя, е във всеки миг различна и еднаква – като човека, разказа Владимир Зарев. Поводът за написването на друг роман-емблема – „Разруха”, определян от германски медии като най-добрият роман на Прехода изобщо, е случайната среща на Зарев в мрачна дъждовна вечер, когато разпознава в скитника, ровещ в контейнера, учителя си по география – човекът, с когото свързвал усещането си за свобода от младите си години.
Истинската история на преуспелия американец Джулс Гарфенкъл и българка, която среща при пребиваването си в страната ниq и сблъсъкът на животите им – единият богат и уреден, но скучен, а другият беден и хаотичен, но „до изтерзание интересен”, пък са в основата на „Светове”, разкри Зарев. В момента пиша романът „Орлов мост” и, ако мине 100 страници, ще го бъде, сподели още писателят, разкривайки, че ще е любовен роман, свързан с протестите от 2013 година.
Истинската история на преуспелия американец Джулс Гарфенкъл и българка, която среща при пребиваването си в страната ниq и сблъсъкът на животите им – единият богат и уреден, но скучен, а другият беден и хаотичен, но „до изтерзание интересен”, пък са в основата на „Светове”, разкри Зарев. В момента пиша романът „Орлов мост” и, ако мине 100 страници, ще го бъде, сподели още писателят, разкривайки, че ще е любовен роман, свързан с протестите от 2013 година.
Лесно и бързо бяха корумпирани съдът и полицията, разрушена бе ценностната система, обезсмислен бе трудът на няколко поколения с ограбването на България, нарушена бе справедливостта между хората, бе отговорът на госта на питането защо все още живеем в разруха и не можем да помръднем. Според него единственият изход е в създаването на гражданско общество, което, за жалост, не е успяло да се създаде с протестите заради невъзможността за излъчване на елит, който да замени прогнилата политическа класа, създаването на единна национална кауза и разделянето на протестиращите, благодарение на олигархията и връщането на омразата. Живеем в непрестанна форма на несправедливост, два милиона и половина българи бяха изгонени, с което се промени и генофондът на нацията, заля ни страхотна простащина – това са поражения, които, ако се преодолеят, ще са необходими десетки години, обясни Владимир Зарев.
Панагюрци го закичиха с мартеница и му подариха здравец, който гостът обеща да си засади, Андрея Манев го поздрави с музикално изпълнение, а писателят направи дарение на броеве от списание „Съвременник”, чийто главен редактор е от 40 години.
