OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Родът Юрукови е дал на Панагюрище поколения учители и дейци на културата, а Деян Радов Юруков е основател и на пчеларското дружество в града.
Роден е около 1870 г. (по думите на Тина Юрукова, по време на Априлското въстание е бил на 5 години). На 23 май 1904 г. се ражда синът му Рад Деянов Юруков, който продължава делото на баща си и освен виден учител е и активен пчелар. През 1938 г. на едно театрално представление в читалището на Панагюрище, съдбата среща младия тогава учител с Тина Петрова Медарова, чиято фамилия красноречиво говори за себе си. Основният поминък на баща й Петър Медаров е отглеждането на пчели и производството на мед. Живота събира двама млади и амбициозни хора, които следват пътя на основоположника на пчеларското дружество Деян Юруков. Тина Медарова заварва у семейство Юрукови сто кошера, подредени изрядно в редици и гледани с много любов и професионализъм. След 1944 г. двамата със съпруга й отглеждат и държавни кошери в тогавашния кооператив. След смъртта на Рад Юруков, Тина сама поема този занаят и научава и поколенията след нея на тънкостите му. И сега, сгушени в родния Балкан живеят няколко кошера в китното селце Белица, в махалата, където е родена „медарката”, на 100 метра от родния й дом, кошери отглеждани до скоро от баба и стопанисвани сега от нас.
Така накратко описва семейната история и традицията за отглеждане на кошери тинка Стефанова и допълва – „… Любов, преплитане на съдби и един безценен завет за поколенията. Те ще продължат пътя на пчеларя, започнат преди 100 години от предците им. Сигурна съм, че новите Рад , Деян и Тина ще плуват още дълги години в тайнството наречено „мед”!”
Така накратко описва семейната история и традицията за отглеждане на кошери тинка Стефанова и допълва – „… Любов, преплитане на съдби и един безценен завет за поколенията. Те ще продължат пътя на пчеларя, започнат преди 100 години от предците им. Сигурна съм, че новите Рад , Деян и Тина ще плуват още дълги години в тайнството наречено „мед”!”
Днес кошерите в Белица не са много, разказва Тинка Стефанова и уточнява, че с брат си Рад Юруков и брачните си половинки не са се отказали от завещаното. Когато не могат да отидат до Белица разчитат на техен приятел, който живее в селото и наглежда пчелите им.
Първите спомени на Тинка Стефанова, свързани с пчели, са от Панагюрище – навремето кошерите стигнали до 10-15, баща ѝ също ги гледал. А баба Тинка Юрукова се грижела почти сама за тези в родното си село допреди 7-8 години.
Макар и грижите по кошерите да не са целогодишни, а по-скоро периодични, са необходими постоянство и желание да се грижиш за тях, споделя Тинка и допълва, че си иска време – в събота и неделя – да им отделиш внимание. Собствените ѝ синове нямат интерес към това занимание, но тя се надява, че след време това може да се промени.
С особено чувство разказва за деня, в който се вади мед – приготовленията, настройката, подготовката на центрофугата, костюмите, отпечатването на питите и, разбира се, опитването на първата дъвка. И всичко това да завърши с вечер край огъня, след ден, в който всички хем са се трудили, хем са се забавлявали и най-вече споделили магия, която само природата може да създаде в своето съвършенство.
Днес, 10 февруари, почитаме св. Харалампий, който е известен като светец-лечител. Св. Харалампий, според поверието, държи всички болести, а за празника му се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Денят на светеца е празник на пчеларите и на пчелите. Всяка година хиляди пчелари празнуват.
Екипът на oshtepan.com и вестник „Още ПЛАМ“ пожелава на наследниците на Тина и Рад Юрукови много плодотворни години, през които магията, свързана с меда и пчелите, да ги съпътства!
