OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Според психолога Дарина Дечева, която на Богоявление тази година отвори собствен кабинет, Вътрешната стая е принадлежност, чувството, че си цяло. Цяло в общото пространство, в семейството, сред колегите, в света. Цяло, водещо към баланса.
– Вътрешната стая форма на психотерапия ли е, г-жо Дечева?
– Да, е. И не, не е. В стаята се осъществява процес на общуване клиент – терапевт. Или необщуване. Наблюдение на поведения. И наблюдения на себе си. Общуването е естествен и терапевтичен катализатор за междуличностно учене и взаимоотношения. Това е и начин за самоизразяване и самоизследване в защитена среда. Комуникацията в такъв процес е преживяване и двустранна възможност да разбереш себе си чрез другите, да взаимодействаш и получаваш различни гледни точки по проблемите.Това общуване е структура, ориентирана към отношения и субективен опит. Тя създава среда, в която личността се чувства в безопасност. Терапевтът има възможност да помогне на клиентите си да осъзнаят как влияят на средата си, как реагират на нейните стимули и в каква степен са повлияниот нея.
– Във Вътрешната стая говори ли се залични проблеми пред други хора?
– Хората от малките градове (и не само!) са свикнали да не се задълбочават в мисли за поведението си и това на другите. Да не се анализират пред други хора, да не афишират личните си тревоги, неуспехи, върхове и падения. Вътрешната стая в малкия град има за задача да покаже на човека, престрашил се да влезе в общото терапевтично пространство и терапевтичния процес, че може да работи върху себе си, да наблюдава и изследва себе си и другите, да задава свободно въпроси, да чуе отговорите им, да разбере защо не се получава комуникацията му понякога, да направи разликата между мнение и обратна връзка. Да се изразява – чрез думи или чрез мълчание. И да твори –поведения, мисли, чувства.
Да твори себе си. Да се изразява по всички начини, по които може – да говори чрез изкуството и използваните арт-терапевтични техники за травмите, емоционалните си такива. Тема, която повечето мълчаливо, деликатно и ревностно пазят и таят в най-дълбоките кътчета на душите си. И така, забулена и скрита, й дават правото да тлее (и да гори!) постоянно. Тема, която може да бъде изкарана навън само по един начин – с деликатност и търпение. И не от всеки и навсякъде.
– Какво би накарало даден човек да започне да ходи във Вътрешната стая?
– Нищо. Нищо не е в състояние да накара когото и да е, да направи каквото и да е, ако той самият не го пожелае. Вътрешната стая не е утопия, не е панацея, не е хапче за моментно лекуване на душевни драми. Вътрешната стая е принадлежност – чувството, че си цяло. Цяло в общото пространство, в семейството, сред колегите, в света. Цяло, което признава, обича и приема своите части – оцеляващата част, травмираната част, здравата част. Детето, Родителят и Възрастният в себе си. Цяло, водещо към баланса. Пътят на душата. А душата е бавна…
– Как мислите, Вътрешната стая ще оцелее ли в наложилата се среда на недоверие към психотерапевтите и омаловажаването на знанията и опита им? Ще се „пребори” ли психотерапията с конкуренцията от „лечители” и „врачки”?
– Обучението по психотерапия е тежко, продължително, скъпоструващо, но безценно и благодатно обучение. То е на практика обучение през целия живот. При него,според мен, трябва да има известна елитарност, която не бива да бъде подценявана. И надеждата ми е дългочаканият в средите на терапевтите Закон за психотерапията да регламентира веднъж завинаги професията „психотерапевт” и кой да има правото (и съответно ценз), за да я упражнява. А това трябва да бъдат хората, преминали през пресата на дълго обучение и оцелели след часовете индивидуално и групово самопознание. Само те знаят, че срещата им с хората, които проявяват недоверие към тях и носеното от тях, си струват всяка една минута. Струват си, защото всяка среща с нов човек е емоционален отпечатък –върху него и върху теб. Всеки човек в живота ни носи различни неща – радост, тъга, разочарование. Но еднаквото, което носят, е опитът. Няма по-голямо удовлетворение за един психотерапевт от опита. Самата аз нося върху себе си опита от дългогодишно обучение в две терапевтични школи – тези на позитивната психотерапия и семейните констелации. Нося върху себе си опита от многото обучителни и преживелищни курсове и семинари, в които съм била участник. Нося върху себе си личните си преживявания от тях, от арт-терапевтичните ми групи, семейните констелации и още, и още… С това психотерапията е ценна и полезна. А сред всички хора, с които се срещаме, някъде там, сред тях, са и онези,които ще прегърнат психотерапията, ще я припознаят и ще останат в нея завинаги. Защото всъщност те остават… в себе си. Във Вътрешната си стая. Безценно!
– В какво се изразява помощта на престрашилите се да участват в груповите срещи във Вътрешната стая?
– Групите помагат на хората да научат повече за себе си и да подобрят своите отношения с другите. Груповата терапия е място, където вие идвате заедно с други хора, за да споделите своите проблеми или грижи, и да получите полезна обратна връзка както от терапевта, така и от всички участници в групата. Колкото и да е трудно да се приеме това в началото, и да се отговори на въпроса „как слепецът ще води слепец”, опитът показва, че, ако групата се развива добре, всички съмнения отпадат и тя става среда за взаимно изследване и взаимна помощ.
– За кого са полезни такива срещи?
– Както и в индивидуалната терапия, така и от груповата терапия могат да имат полза хора с много различни проблеми. Най-често тя е насочена към чувствата на изолация и самота;проблемни отношения с родители и авторитети, приятели и интимни партньори; депресия и тревога; стрес и емоционалнитравми; затруднения в общуването; зависимост и други поведенчески проблеми и модели. Психотерапията помага на хората да направят значими промени в поведението отначало в безопасните условия и защитената среда на стаята, а после да пренесат промените извън нея в реалните жизнени условия.
– Какви са ползите и общите цели при тези срещи?
– Психотерапията е полезна в много насоки, най-общо тя може дадоведе до: подобряване на отношенията с другите; подобряване на уменията за ефективна комуникация; разбиране на собствените чувства,породени в общуването; намаляване на поведението извън контрол; развиване наадаптивни поведения; осъзнаване на своите силни страни и повишаване на самочувствието; осъзнаване последиците от негативното поведение.
– Психотерапията е полезна в много насоки, най-общо тя може дадоведе до: подобряване на отношенията с другите; подобряване на уменията за ефективна комуникация; разбиране на собствените чувства,породени в общуването; намаляване на поведението извън контрол; развиване наадаптивни поведения; осъзнаване на своите силни страни и повишаване на самочувствието; осъзнаване последиците от негативното поведение.
– Колко дълго продължават срещите и колко пъти седмично?
– Обикновено срещите терапевт-клиент са веднъж седмично за 60 минути, но при съгласуване и нужда срещите могат да се провеждат и два пъти седмично. За да е способен човек да направи корекции в поведението си, той следва да е поставен в състояние на тревожност. Такива състояния изискват време, търпение, грижа и внимание. Тези срещи не са сбирки, на които просто се бърбори. Там много често от клиентите се чува смях, плач, реплики, мълчание, скептични забележки, ехидност, виждат се неговит есила и слабост, сблъсъци и грижа, усещат се емоции, които им тежат, или пък носят с лекота. И най-сигурното нещо, което се усеща там – безопасност, сигурност и конфиденциалност. Това ще ви довежда следващия път отново.
– Бихте ли обяснили какво представлява една терапевтична сесия?
– Първата важна задача на терапевта е да обясни и осигури на клиента сигурността,че дискусиите с него са абсолютно конфиденциални, че активното участие на клиента в процеса е особено важно за резултата от него. Терапевтът приема отговорност за емоционалната сигурност на клиента си като цяло. Типичната успешна сесия продължава да работи за клиента като преживяване, много след като той си е тръгнал.
– И как помага този процес?
– Терапевт и клиент работят заедно, като терапевтът помага на клиента си да изразява проблемите, чувствата и идеите си толкова свободно, колкото е възможно. Така в процеса Тук и Сега клиентите разбират по какъв начин създават едни или други отношения, както и последствията от своето поведение. Психотерапията е микрокосмос на клиента и засягане на ролята му в по-широкия социален свят, в който той: разкрива своите преживявания и потребности пред терапевта;повишава разбирането за това как другите изразяват своите чувства; научава разликата между социално неподходящо и социално подходящо поведение; развива чувство за сигурност, доверие и общност, което подобрява общуването; вижда връзката между поведението си в терапевтичния процес и проблемите си в живота.
– Какво ще стане, ако, например, на мен не ми е комфортно да обсъждам проблемите си с други хора?
– Не е необичайно да се чувствате трудно или притеснено, когато за пръв път участвате в психотерапевтичен процес. Обикновено скоро клиентите започват да развиват чувство на интерес и доверие. Много хора споделят,че психотерапията предоставя много релаксация, защото им позволява да говорят за преживяванията си пред друг човек, чието поведение е подкрепящо, разбиращо и в никакъв случай – оценъчно и осъдително.
– И ако въпреки казаното до тук, имащите нужда от психотерапевтичен сеанс са скептични и недоверчиви, ако нещо ги спира?
– Остават в най-ирационалното си състояние– страха. И в най-човешкото си – съмнението. Надявам се то да ги накара да опитат един ден. Просто да полюбопитстват. И вече ще са в началото на Пътуването на душата. Всички са добре дошли във Вътрешната стая.
Дарина Павлова Дечева е психолог, групов треньор и водещ обучения, фасилитатор на системни фамилни констелации (терапевтична практика подсупервизия); позитивна психотерапия (терапевтична практика под супервизия)
За контакти: Тел. 0889/867-114
e-mail: dara.decheva@gmail.com www.darpavlova.alle.bg
За контакти: Тел. 0889/867-114
e-mail: dara.decheva@gmail.com www.darpavlova.alle.bg
