OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Редица свои стихотворения, голяма част от които непубликувани, сподели вчера в Градска библиотека „Стоян Дринов” Ники Комедвенска.
Поканата е на Арт клуб „Асарел”, а поводът представяне на стихосбирката „Педя душа”.
Представяйки родената в Сливен Комедвенска, директорът на панагюрския храм на книгата Стефан Рапонджиев разкри, че за нея думите са това вълшебство, което ни прави хора, че обича града си, земята си, но най-много обича езика си, че думите, с цялата им красота и многозначност, я опияняват.
Освен прекрасни стихове, Комедвенска зарадва публиката и с прекрасното си рецитиране, добавяйки щипка драматизъм към звученето им. Стартът бе с „Леко” на патриотична тема, а продължи със „За принцеса навярно съм слаба”, „Балада за бай Илия”, „Наследство”, „Пътуване до мама”, „Свободата Санчо”, „Всяка жена е Мария”, „Той е луд”, „Месия”, „Апокрифи”, „За едно куче”, „Дали съм луд”, „Амнезия”.
В последвалия разговор с присъстващите, Ники Комедвенска сподели на въпрос, свързан с темата за лудостта, че винаги се е питала кой е по-нормален от двата свята – зад или извън решетките, защото най-интересното е, че и от двете страни се твърди, че са нормални. На въпроса на панагюрската поетеса Дарина Дечева за включването ѝ като жури в редица поетични конкурси, Комедвенска призна, че няма обективен отговор, доразвивайки идеята си за свободния стих, който е „последна инстанция”, за разлика от класическия, който носи мелодията в себе си. По тази причина трудно разбирала свободни стихове, в които се търси някакво внушение с образи като „кисело зеле” и „боб”. Комедвенска разкри и своят основен начин на писане – започва с поантата, знаейки предварително какъв ще е краят на стихотворението, убедена в силата на внушението ѝ.
На края на вечерта Ники Комедвенска обясни, че името ѝ е псевдоним, като собственото е свързано със сина ѝ, а фамилията е избрана като израз на местен патриотизъм – известна хайдушка фамилия от сливенския край.
А може ли да се използва фамилията без да се питат хората от фамилия Комидвенски/Комедвенски? Аз съм от фамилията, единствена е в България, като на някои места, поради неправилно изписване сме записани като Комидвенски, а други от фамилията като Комедвенски. Радво ли е да се ползва така псевдоним?