OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Стил, съчетан с отлично и ненатрапчиво възпитание. Интелект, обогатен с чувствителност. Музикант по душа, професионално ориентиран към инженеринга.
Истинската дама, чието ежедневие е динамично, но подредено по приоритети, и която вярва, че мисията на човек е да остави следа след себе си, е Даниела Парашкевова. Животът й е разнообразен, съдбата нееднозначна, но за тези, които я познават, е достоен човек и приятел.
Даниела завършва средното си образование със златен медал в Техникум по минна промишленост „Иван Манев”- Панагюрище. Веднага започва да преподава в училището и паралелно е студентка. Заради необходимостта от хора, които да поемат лабораторията и практиката в новата специалност „Автоматизация на производството”, тя поема учителстването, което е част от нея и до днес. Но днес вече може да се говори за академична кариера и то в сфера, считана повече за мъжка. Даниела е доцент в катедра „Автоматизация на минното производство” в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”. До 1999 година преподава в панагюрското училище, след което решава, че ще гони мечтите си. Стигнах ги, споделя Парашкевова и с усмивка в очите допълва, че има още какво да достига.
Започва да работи в столична проектантска фирма, а през 2001 година печели конкурс за докторантура към катедрата си. Следват години, в които покорява стълбица след стълбица – през 2003 година печели конкурс за асистент, през 2007 година защитава дисертация на тема „Анализ на технологични решения и методи за управление обогатяването на медни руди” и логично от 2009 година става доцент, след като печели конкурс, обявен през 2008 година. Решена е и професорската титла да не й остане чужда. Пресмята, че има над 30 публикации, два издадени учебника и трети, който е в подготовка. Участва в научни сесии и конгреси, конкурси, проекти. Работила е и продължава да работи с най-големите български фирми в бранша, сред които „Елаците-Мед” АД и „Асарел-Медет” АД. Тази част от професионалните й ангажименти е особено важна, защото й помага както в осъвременяване на учебните програми по дисциплините, които преподава, така и при провеждане на летните практики за студентите й. Доц. д-р Парашкевова им показва системи, които е внедрила и работят, осигурявайки им базови знания, но и давайки личен пример. Мисията на образователната система, на което и да е йерархично ниво, е да дадеш знанията си, обобщава преподавателката. Сред студентите й има млади хора от Панагюрище и дори нейни ученици, на които е преподавала в техникума. Не се наема да се самоопредели, но се стреми да е принципна и последователна.
Дотук вероятно читателят придоби впечатление за Даниела Парашкевова като истински професионалист, успяващ на 100% в избраното поприще. И ще бъде прав. Но само донякъде.
Защото Даниела има душа на музикант
До приемането й в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” пред Даниела има две възможности. От дете изучава пиано, солфеж и флейта и дори ходи на частни уроци в Пазарджик, където печели конкурси. Дори става носител на награда на Дома на народната армия. През 1979 година печели грамота от „Асамблея знаме на мира” с подписа на Людмила Живкова. Днес музикалната й същност не спира да живее. Даниела е част от Духов оркестър „Делчо Радивчев”, за който споделя, че й е второ семейство. Включва се в него още като ученичка, когато е и неговият най-млад член. Сега толкова млади деца в него няма и това е най-голяма болка на всички оркестранти. Те обаче възнамеряват с подкрепата на Община Панагюрище и читалище „Виделина – 1865” да създадат детска школа към „Делчо Радивчев”. Длъжни сме да го направим – това е мисията на всеки човек – да остави след себе си следа, споделя за пореден път панагюрката. В оркестъра е създала крепки приятелства, в които всеки чувства човека до себе си като съмишленик.
Зад привидно безоблачния живот на Даниела обаче има още. През последните две години губи съпруга си, който й е колега в университета, и баща си Димитър. Загубата им я белязва дълбоко, но отбелязва, че се чувства щастлив човек. Намерила е сили в себе си да се справи с често 16-часов работен ден, грижи за майка си Румяна и, разбира се, с радостни моменти с племенника си Янко, син на сестра й Светлана.
Родителите ми са дали началото на всичко, което съм, дава си сметка Даниела за бащата, който е дългогодишен директор на Минния техникум, и майката, която се пенсионира като експерт по образованието в Общината. Семейството е най-малката единица на обществото и там се гради всичко важно за личността ни, подчертава Даниела и допълва, че не е редно преобладаваща част от българското общество да продължава да очаква някой друг да свърши работата вместо него – възпитание, професионално развитие.
За мен Даниела е пример за впечатляващ човек, който, без да парадира, концентрира в себе си работохолизъм и творчество, човечност и мъдрост.
