OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Не съм ти писала така отдавна… Пораснах май. (Така ли ми се струва?)
И ти навярно си ме позабравил.
(Понякога все още те сънувам…)
Не съм дете от цяла вечност сякаш,
но помня като да било е вчера –
в подаръците скрити под елхата
мечтите си все бързах да намеря…
И топлите копнежи на камината…
И сладките с ванилия на мама…
И как се изтъркаляха годините…
Е, вече съм достатъчно голяма –
подаръци не искам. Не това
съм седнала в писмото да ти пиша.
И сигурно учуден си сега,
че как така не пожелавам нищо?
Ти много от живота ми пропусна,
а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
със цялото ти белоснежно щастие –
усмивките ще бъдат от сърце,
и още много купища надежда,
и ето, че и моето дете
във твоите вълшебства се оглежда…
Не искам друго. И ми стига даже
следите ти да виждам всяка зима.
А всъщност исках само да ти кажа:
Щастлива съм! И нека да те има…
Мира Дойчинова – irini
