OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Има изрази, които казват повече от десетки изречения. Латинските сентенции са точно тази оцеляла през вековете мъдрост, за която мой преподавател в университета говореше – колеги, не си мислете, че днес, след като живеете в т.нар. модерни или постмодерни общества, сте по-умни от хората живели преди векове – не сте,
и ние от 19-годишната си възраст, го гледахме с леко недоумение. Сега, вече съм убедена, че е прав, защото при очевадни процеси в обществото претенцията, че сме умни или интелигентни, си остава просто претенция. Без покритие.
Водещи думи в обръщенията на държавници и управленци в празненствата по случай 6 септември – Съединението на България, бяха обединение и единство. Дни преди Независимостта на България, която честваме на 22 септември, почти сигурно ще се заложи на всички производни на „независимост” като самостоятелност, свобода, автономност. Обаче колкото повече се повтарят, като че ли, по-кухо звучат. Римляните са го казали *Разделяй и владей. И всъщност това е водещият принцип за много от имащите власт – за нямащите почти не важи, защото те рядко има какво да разделят, камо ли да владеят.
Процесите за разделение на обществото вероятно ги е имало винаги, но днес те вядат очите на всички – и тръгват от любимия отбор, преминават през политическата ориентация, и разбира се, стигат до финансовото състояние. Или трябваше да напиша БЛАГОсъстояние. Но всъщност то е благо само за едни, и горчиво за много повече други. Иначе нямаше да са на площадите и нямаше да вярват, че са средна класа. Защото не са. Или всъщност СА, но според българските стандарти, непризнати от никой.
Ама на кой му пука, нали сме разделени и затова добре овладени.
