OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Толкова ли е заплашителна любовта на голяма част от българите /умишлено не употребявам думата народ/ за 153-та депутати? Толкова ли е страшна тази любов, та Българският Парламент е опасан със заграждения на десетки и дори стотици метри от него!
От какво и за какво се страхуват толкова много 153-та „народни” представители, та така са барикадирани и около Българския Парламент има стотици полицаи? Стотици полицаи пазят 153 „народни” представители. И кой плаща сметката? Риторичен въпрос.
По-скоро риторични въпроси запрепускаха в главата ми на рано сутринта на 12 юли. Някои ще попитат как ще са 153 депутатите ни? Те са 240. Знам, че са 240, но нали тези от ГЕРБ не ходят на заседанията на „Народното” събрание от доста време.
Но да се върна на 12 юли сутринта. Бях в София по работа в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий”. Тя отваря врати в 8.00 часа и трябваше да изчакам 5-6 минути. Тъкмо се зарадвах на безупречно окосената трева и стилно подредените цветя в градинката пред нея, когато чух откъслечни викове. Логично беше да предположа, че това ще да са хората, които ходят протестно „На кафе” пред Народното събрание. Пресякох бул.”Васил Левски” при Алма Матер и тръгнах из градинката между Университета и Парламента. И, о-о! Нямаше как да не възкликна! Гледам всяка вечер новинарските емисии на поне три национални телевизии, информирана съм, че около Парламента има засилено полицейско присъствие, но чак пък толкова не очаквах. Градинката беше пълна с поне 100 полицаи. Отделно тези, които са от другите 3 страни на Парламента. Не говоря за тези, които бяха барикадирали уличното пространство от БАН до ул.”Раковска”. Нито пък за тези, които бяха препасали пътя при Катедралния храм „Св.Александър Невски” откъм страната на Синода, или пък за групичките полицаи от по трима-четирима, които бяха по ул.”Московска”…
Извадих мобилния си телефон и започнах да снимам, защото гледах и наистина не вярвах на очите си /виж меню Галерия/. Мина ми страховитата мисъл, че, както е тръгнало, може би скоро ще имаме и вечерен час…
Направих няколко снимки и отидох пред Парламента, за да видя протестиращите. А те прииждаха, застояваха се, пиеха кафе, издигаха лозунги, говореха си цивилизовано и разбиращо с полицаите.
Срещу Парламента, от двете страни на паметника на Цар Освободител, на жълтите павета имаше палатки. В тях бяха пренощували малцина от протестиращите на 11 юли вечерта, някои то тях заедно с малките си деца. Едва ли някой би отрекъл /освен преднамерените/, че този факт е нещо различно, че този факт е друго ниво на протест, който българите над 60-65 години обикновено не приемат. Една от причините за мен е в паралелните светове и усещането за свобода. За едни тя се свежда само до осигуряване на насъщния и покрив над главата, за други е правото на изразяване и съзиждане. Защото – без свобода няма прогрес. Но това е друг нюанс..
„Съединението прави силата”, пише на фасадата на Българския Парламент. Доказват го тези, които са вътре в сградата му и правят ПАРЛАМАТА. Доказват го и тези, които са отвън и не я приемат. Но по различен начин. При това едните се боят от любовта на другите. А уж са „народни” представители. Да му се неначудиш на тоя наш народ. Не случайно и Апостолът на свободата възкликва НАРОДЕ!?…
