OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Еньовден се чества всяка година на 24 юни. На същата дата Източноправославната църква почита деня на Йоан Кръстител. Затова често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Еньовден е един от най-мистичните български празници. Той съвпада с лятното слънцестоене и поради тази причина много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Традицията за посрещане на слънцето е от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес още се пазят поверията за връзката между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата
На Еньовден своя имен ден имат Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара,, Янико, Яника, Янчо, Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна и всички, носещи имена на билки.
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според поверието през нощта срещу Еньовден билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жени, самодиви и знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различни болести. Набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
Очарованието и магнетизма на Еньовден са силни както на Нова Година и Гергьовден и затова се гадае за здраве, женитба и плодородие.
На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец трябва да е вплетено Еньовче, което е с най-чудотворна сила.
