OshtePan Новините от Панагюрище и региона
През 2009 година с промени в Закона за избиране на народни представители бе въведена смесена избирателна система.
При нея изборите се проведоха частично по мажоритарна избирателна система, при която печели кандидатът, получил най-голям брой действителни гласове, а друга част от народните представители бяха избирани по пропорционална система, при която мандатите се разпределят между политическите партии и коалициите на политически партии според разпределението на действителните гласове, които са получили. Така 31 депутати бяха избрани мажоритарно и 209 депутати пропорционално.
В края на 2012 година обаче Народното събрание гласува промени. В сега действащия Изборен кодекс е записано, че изборите за народни представители се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони, при запазване на 4%-та бариера.
Специалистите коментират, че измененията, предлагани от партиите, когато са с цел изгода и постигане на конкретна политическа конфигурация в тяхна полза, обикновено им изиграват лоша шега. Един от пресните примери е за 2009 година, когато се прилага мажоритарният елемент. При неговата липса се изчислява, че БСП щеше да има 6 мандата повече, сините – 2, Атака – 3 и т.н., а ГЕРБ – 11 по-малко.
Пред в-к „Дневник” политологът Димитър Димитров акцентира, че „добре е когато се пишат правила, те да имат универсална приложимост.” Публикация на Медиапул от 12 декември м.г. припомня, че „преди две години, когато парламентът приемаше Изборния кодекс, депутатите утвърдиха пропорционалната избирателна система с преференциален елемент, което позволява на кандидат, получил 9% посочвания (преференции), автоматично да оглави листата. По този начин се дава право на гражданите да бъдат представлявани от партийните кандидати, които те предпочитат”.
Идеята обаче е зачеркната от същия този парламент.
Много е спорно доколко мажоритарността през 2009 година удовлетвори надеждата на хората, че избират личности. Но тихата й отмяна и отсъствието на коментари вероятно показват, че за обществото това не е приоритет. Дяволът обаче често се крие в детайлите, ако не и винаги, и тяхното пренебрегване неведнъж става повод за съжаления. Мажоритарността и преференциите са все елементи от изборната система за народни представители, от които партиите бягат. Сигурно са на първите им места в графата „възможното ни унищожение”. Рано или късно, с крайни или не толкова крайни мерки, промени ще има, но не от тези тихите, прокарани в парламента, а постигнати в обществото и най-вероятно на улицата. Те може и да не са панацея, но за десетилетие-две или три да удовлетворят обществения интерес.
А после… после сигурно отново ще има натиск за промени. И дано дотогава има все още ентусиасти, които да искат промяна, която не касае само фамилния им кръг, а имат и по-възвишена цел –изграждане на общност, която има общи ценности и механизми за защита и уважение свободата, правата и задълженията на гражданите си.
