OshtePan Новините от Панагюрище и региона
От 90-те години работата ни взе да позаглъхва. Вече не може да се разчита на това и, ако има музика, тръгвам, ако не – здраве, споделя Сашо Мирчев Богоев, познат повече като Сашо Музиканта. Свирил е на много сватби, кръщенета, рождени дни, войнишки изпращания, всякакви празненства. Познава нотите, но не ги ползва, макар че един-два пъти е ходил на уроци. Научава се да свири на акордеона сам и така вече 35 години. Когато просвирва, е 15-годишен. Никой от трите му деца не е наследил самородния му талант.
Сашо Музиканта с носталгия си спомня Живковото време, когато той и оркестърът му „Каменица” почти нямали почивна вечер. Освен в Панагюрище мъжете свирели в Пирдоп и Златица, но тогава хората имали пари. За настоящето смята, че има хора с пари, но тези, които спазвали традициите от едно време, намалявали. За него сватба без жива музика е като погребение и допълва, че нищо не може да я замени – дори и най-добрият диджей. Помни всички, на които е свирил и оценява едновременно качествата им на танцьори. През смях разказва, че скоро свирил на младежко празненство и такива кючеци имало, че и циганките не можели да ги „въртят”. Чалгата била вървежна, но и любимата му тракийска музика имала своето място.
Със съжаление Сашо обяснява, че често тарифата за участието им била оценявана като едва ли не голяма (обикновено за няколко часа свирене те взимат от 150 до 200 лева), за разлика от колегите им в големите градове, които получавали понякога в пъти по-големи суми. И това при положение, че той и колегите му винаги били точни и изпълнявали желанието на поръчалия музиката.
Особено впечатление му правят обноските на хората, на които свири. Не крие, че от време на време се случва да преглъща грубости и дори псувни. Но пък имало клиенти, които се отнасяли с необходимото уважение и хвалели свирнята му. „Работил съм с всякакъв вид хора, но културният си е културен”, заключава Сашо и си пожелава повече покани за изяви.
Източник: в-к „Оборище”, бр.10-11, 2013 година
