OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Георги КЕРКЕНЯКОВ,
уредник в Исторически музей – Панагюрище
За създаване на традицията за отбелязване юбилеите на Априлското въстание допринасят много родолюбиви организации.
Сред са комитетите „20 Април”/1900/ и „Бележити панагюрци”/1933/, чиято е инициативата и много от проявите за обезсмъртяване делото на априлци. Още в края на ХІХ век в Панагюрище започват опитите чрез експозиции да бъде представена историята на Априлския бунт. Тогава учителят Стоян Кръстев Керин създава музейни сбирки в училищата „Покров Богородичен” и „Сава Радулов”. По-представителен показ на темата можа да се осъществи със създадения през 1951 година музей в града, който вече 65 години изучава и популяризира културно-историческото наследство на Панагюрище и Панагюрския край. Дълъг е списъкът на гражданите и организациите, които подпомагат родолюбивото начинание. Тук първенстващата е ролята на представителите на Тутевия род. През 1947 година те изявяват желание да дарят историческата бащина къща на Панагюрската община. Този благороден жест е приет с благодарност. Така се създават условия за нейното съхраняване за поколенията, за превръщането й в забележителност на града, достъпна за посещение от всички ценители на българското културно-историческо наследство. През 1993 година Мария и Асен Сеньови от София, Здравка Въгларова от Пазарджик и Стоянка Поптолева от Панагюрище – всички потомци на Иван Тутев, препотвърждават волята на своите родители. От този момент тя е неотменна част от музейната мрежа на Панагюрище.
Всеки българин, чел „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, носи в ума и сърцето си представата за сюблимния момент по обявяване на въстанието в Панагюрище. Гърмежите на пушките в Тутевата къща отприщват на 20 април революционната енергия на народа. Развятото знаме с българския лъв и девиза „Свобода или смърт” повежда хилядите на щурм срещу безправната и ретроградна османска деспотско-тиранска система на феодална Турция.
Всеки българин, чел „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, носи в ума и сърцето си представата за сюблимния момент по обявяване на въстанието в Панагюрище. Гърмежите на пушките в Тутевата къща отприщват на 20 април революционната енергия на народа. Развятото знаме с българския лъв и девиза „Свобода или смърт” повежда хилядите на щурм срещу безправната и ретроградна османска деспотско-тиранска система на феодална Турция.
Нейната архитектурна и художествена стойност са основанията
тя да бъде обявена през 1964 година
за паметник на културата с национално значение
През тези години са предприети и първите реставрационни намеси. Тогава туристическият поток е посрещан от Георги Иванов Орчов – доброволен сътрудник на музея. Той е син на Орчо войвода – началник на охраната на Бенковски и оглавяваната от него Военна комисия, избрана на Оборище и изготвила плана за провеждане на Априлското въстание. От 19 април 1876 година тя става квартира на апостолите и другите членове на комисията. Тутевата къща се отличава със своята архитектурна специфика. От нея се интересуват изследователите на българските старини. Един от тях е арх. Тома Вакарелски-син на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски. Още през 1956 година в сб. „Панагюрище и Панагюрско в миналото„ той публикува нейното описание и архитектурното й заснемане. Това съобщение и до днес обслужва научните дирения на изследователите на тази епоха. От него се ползват при изучаването на българското културно-историческо наследство студенти от специалностите „Архитектура“ и „Етнография“.
Къщата има два строителни периода
Първият е талпена наземна къща. Този факт говори, че тя е строена с дъбовия материал, сечен на място. Изпълнена е по известния способ и технология на дървена конструкция с длабови зглобки, талпи и дървени пирони. По този начин тя е просъществувала до частичното й опожаряване. Причината за това е неизвестна и може да се допуснат два варианта: пожар, възникнал по битови причини или умишлен такъв при нападенията на кърджалиите през 1794 година. При това нападение изгарят 400 от 800-те къщи на Панагюрище.Обгорелият дървен сантрач в оградния зид откъм улица „20 Април” ни навежда на тези мисли. Пресеченият дъбов табан-хоризонтална греда, от която се издига кьон кюшетник-вертикална греда с длаб в югоизточната част, показват, че е имало още помещения в тази посока. Едно от тях е било огнищно, което се потвърждава от комина, издигащ се над нея. Той няма никаква коструктивна връзка с съществуващите днес помещения. Друг видим белег на талпеното строителство е и запазената и до днес стена от талпи в помещението „къщи”.
тя да бъде обявена през 1964 година
за паметник на културата с национално значение
През тези години са предприети и първите реставрационни намеси. Тогава туристическият поток е посрещан от Георги Иванов Орчов – доброволен сътрудник на музея. Той е син на Орчо войвода – началник на охраната на Бенковски и оглавяваната от него Военна комисия, избрана на Оборище и изготвила плана за провеждане на Априлското въстание. От 19 април 1876 година тя става квартира на апостолите и другите членове на комисията. Тутевата къща се отличава със своята архитектурна специфика. От нея се интересуват изследователите на българските старини. Един от тях е арх. Тома Вакарелски-син на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски. Още през 1956 година в сб. „Панагюрище и Панагюрско в миналото„ той публикува нейното описание и архитектурното й заснемане. Това съобщение и до днес обслужва научните дирения на изследователите на тази епоха. От него се ползват при изучаването на българското културно-историческо наследство студенти от специалностите „Архитектура“ и „Етнография“.
Къщата има два строителни периода
Първият е талпена наземна къща. Този факт говори, че тя е строена с дъбовия материал, сечен на място. Изпълнена е по известния способ и технология на дървена конструкция с длабови зглобки, талпи и дървени пирони. По този начин тя е просъществувала до частичното й опожаряване. Причината за това е неизвестна и може да се допуснат два варианта: пожар, възникнал по битови причини или умишлен такъв при нападенията на кърджалиите през 1794 година. При това нападение изгарят 400 от 800-те къщи на Панагюрище.Обгорелият дървен сантрач в оградния зид откъм улица „20 Април” ни навежда на тези мисли. Пресеченият дъбов табан-хоризонтална греда, от която се издига кьон кюшетник-вертикална греда с длаб в югоизточната част, показват, че е имало още помещения в тази посока. Едно от тях е било огнищно, което се потвърждава от комина, издигащ се над нея. Той няма никаква коструктивна връзка с съществуващите днес помещения. Друг видим белег на талпеното строителство е и запазената и до днес стена от талпи в помещението „къщи”.
Приблизителен отговор на въпроса„Кога е строена Тутевата къща?” получаваме от семейните предания. В тях се говори за появата на рода в Панагюрище.То гласи, че Тутеви са преселници от Пирдоп. Името им присъства в списъците на войнуганите. Документ от началото на ХІХ в. за собственост на бащина-земя получавана от войнуганите и предавана в наследство на най-големия син срещу служба в султанските конюшни или в иженерните части, на името на Велко Тутев очертава мястото им на особена категория зависимо население. Друг източник за датировка са запазените в нея белези на талпеното наземно строителство, което е характерно за ХVІІ в. И така първия етап от съществуването на Тутевата къща можем да отнесем към ХVІІ в.
През ХІХ в. тя е четириделно жилище с две огнищни помещения. Вътрешни врати осъществяват връзката помежду им . Судурмата от изток е предверие за три от тях. Тук са разположени и външните им врати. Осветяването на помещенията се осъществява от прозорци, разположени на източната, северната и западната фасада. Отсъствието на прозорци на южната фасада подсказва, че тези стени са били вътрешни на помещенията, изгорели при предполагаемия пожар, за когото споменахме в предишните редове. Допълнителна светлина за първоначалния план на застрояване на къщата ни дават спомените на Мария Иванова Койчева, съседка на Тутеви. Записани през 1951 година, днес те се съхраняват в музея. В тях тя съобщава, че старата им къща е била подобна на Тутевата от първия етап на строителство, и като нея не е имала избено помещение. Следващ етап от изграждането на къщата е построяването върху стаята откъм север на втори етаж. Той обхваща и част от пространството на судурмата. Издаден на изток образува покрит вход, подпрян от три дървени колони, завършващи с капители. От него към втория етаж тръгва тясна стълба, която извежда в малък кьошк/покрит чардак/, който е добре осветен от пет броя прозорци. В западна посока този етаж е стъпил върху оградния зид. На Север е изнесен напред и лежи върху конзоли. Обковани с летви и измазани те образуват холкел. Това е представителния етаж на къщата, предназначен за гости. В него голямата гостна стая е също добре осветена от шест броя прозорци: три на северната, два на западната и един на източната фасада.
Интересен момент от историята на
Интересен момент от историята на
нейното строителство е изписването й
Съгласно паметния надпис то е извършено през 1875 година. Съществуват данни, че тук е работил Марин Иванов Гълъбов местен художник и бояджия. Известно е , че негови са стенописите в Хаджидимитровата къща с лъва/1895/. Боядисването и изписването на Динчовия хан/1877/. Съгласно установената традиция той обрамчва отвън прозорците с цветни линии, а на северната фасада рисува в медальон сграда, наподобяваща западноевропейски замък, върху чийто кули се веят знамена. Холкелът на тази фасада е украсен с виещ се гирлянд от цветя.Декоративната система на къщата е доразвита и в помещенията от първия и втория етаж. Виждаме я в линеарната украса в помещението „къщи” , изпълнена върху яшмака- димотводната завеса над огнището. Тя ни посреща в помещението за гости на първия етаж, разположено в съседство на огнищното помещение. Тук вляво от вратата, украсен с винетки, е датиращият надпис 1875 г. Следва малка алафранга-декоративна ниша в стената с предназначение да начупи пространството. До нея на същата стена са две рисувани алафранги, живописани с натюрморти, представляващи амфоровиден съд с цветя и сватбен крондир с цветя. Друг художествен акцент е пейзажът над прозореца от западната стена. Той е трябвало да впечатли госта, приет от стопаните, с нарисуваните гора, поток , елен и заек. Разположените вдясно от него винетки завършват наивистичното представената живописна украса. Тук преобладаващите тонове са тъмни, съответстващи на малката височина на приземието. Асматаванът в това помещение, с неговите обемни декоративни летви, допълва оформлението му. Настроението в стенописването на втория представителен етаж се сменя. Стените са оцветени в светли тонове. По-ярки са багрите на цветята, винетките, линиите, цифрите от повторно представения датиращ надпис 1875 г., вазите от медальоните в кьошка и гостната стая с миндерите. Усещане за хармоничност на създаденото оформление придава, украсената с врязани и изпъкнали розети таблена врата на гостната и геометричните орнаменти по дървения долап в кьошка. Дървеният парапет, ограждащ стълбищния отвор е съчетан с останалите интериорни елементи. Светлият таван от букови шинди засилва празничното звучене на обстановката. Това обемнопространствено оформление създава усещането за тържественост.
Тутевата къща дава представа за градоустройствения
облик на Панагюрище от епохата на Възраждането
облик на Панагюрище от епохата на Възраждането
Тя е белег на създаващата се възрожденска градска култура, повлияна от европейските цивилизационни ценности. Нейната архитектура и декоративна украса съответстват на нарасналите материални възможности и естетически потребности на формиращата се българска буржоазия. Заедно с нея революционерите демократи осъществиха Априлското въстание – връхната точка на националноосвободителните борби. Неговото начало в Панагюрище, поставено на 20 Април 1876 година в къщата на Иван Тутев, е демонстрация на политическата зрялост на българското общество, на готовността му за самостоятелен държавен живот. Чрез началото, поставено в Тутевата къща на 20 Април 1876 година, възтържествува българският дух!
Сърдечни благодарности към уредника г – н Георги Керкеняков за признателността към моята майка Стоянка Поптолева и за поставянето на паметен знак на нея и на другите дарители на Тутевата къща.С уважение към дейността:Невена Л.Георгиева и семейството й