Патката развя крила, вирна гордо знамена…

По повод наближаващия 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и поради актуалността им oshtepan.com препубликува една от басните на своя сътрудник – покойния вече учител по история Петър Терзиев https://oshtepan.com/2014/11/28/ и негово стихотворение във вестник „Още ПЛАМ“ /бр.144 от 25.04.2018/.

ПТИЧА БАСНЯ 

Във един кокоши свят,

във един известен град,

гъска и патка на дуел

предизвикали петел.

Призовали секунданти

от безкрилите мутанти –

разфасовки три в едно,

но на трътки със перо.

Патката развя крила,

вирна гордо знамена

и нападна с клевета.

Втурна се в атака гъска,

почна яростно да съска.

Съскането бе противно

и доказа обективно,

че въпросните лица

произхождат от змия.

Казал го е Дарвин Чарлз –

много преди този фарс,

във това кокоше царство,

гъше, паче господарство,

трябва с тактика умела

да се забрани дуела.

Който нарушава го това,

да остане без крила.

П.П. Който тука се познае, по-добре е да си трае, щото има рими, много по-непримирими.

ДВОЕН АРШИН

Спорът беше за аршин,

удължен като за гости.

Имало и друг един –

късичък за хора прости.

 

Летвата пък е една,

твърде ниско над тревата,

но при липса на крила

трудна е височината.

 

И превръща се във спънка,

в непреодолима пречка

и заплашва ни с издънка

тази летва като клечка.

 

Мерим, ррежем и кроим,

сякаш сме велики хора.

За какво ли тук спорим –

само заради раздора.

 

А животът е един.

Разберете, мили хора!

Можем ли да си простим

и да полетим в простора?!

ЕПИЛОГ

После краят е един…,

ще останат само кости.

Бива ли да се виним?

Боже, ама че сме прости!