По повод наближаващия 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и поради актуалността им oshtepan.com препубликува една от басните на своя сътрудник – покойния вече учител по история Петър Терзиев https://oshtepan.com/2014/11/28/ и негово стихотворение във вестник „Още ПЛАМ“ /бр.144 от 25.04.2018/.
ПТИЧА БАСНЯ
Във един кокоши свят,
във един известен град,
гъска и патка на дуел
предизвикали петел.
Призовали секунданти
от безкрилите мутанти –
разфасовки три в едно,
но на трътки със перо.
Патката развя крила,
вирна гордо знамена
и нападна с клевета.
Втурна се в атака гъска,
почна яростно да съска.
Съскането бе противно
и доказа обективно,
че въпросните лица
произхождат от змия.
Казал го е Дарвин Чарлз –
много преди този фарс,
във това кокоше царство,
гъше, паче господарство,
трябва с тактика умела
да се забрани дуела.
Който нарушава го това,
да остане без крила.
П.П. Който тука се познае, по-добре е да си трае, щото има рими, много по-непримирими.
ДВОЕН АРШИН
Спорът беше за аршин,
удължен като за гости.
Имало и друг един –
късичък за хора прости.
Летвата пък е една,
твърде ниско над тревата,
но при липса на крила
трудна е височината.
И превръща се във спънка,
в непреодолима пречка
и заплашва ни с издънка
тази летва като клечка.
Мерим, ррежем и кроим,
сякаш сме велики хора.
За какво ли тук спорим –
само заради раздора.
А животът е един.
Разберете, мили хора!
Можем ли да си простим
и да полетим в простора?!
ЕПИЛОГ
После краят е един…,
ще останат само кости.
Бива ли да се виним?
Боже, ама че сме прости!
OshtePan Новините от Панагюрище и региона