OshtePan Новините от Панагюрище и региона
От 22 до 25 май в 28-те страни от Европейския съюз ще се проведат изборите за Европейския парламент. В него ще влязат 751 депутати. Този път е по-различно –
за първи път изборите за ЕП ще се вземат предвид, когато държавите членки на ЕС номинират новия председател на Европейската комисия.
Кампанията за евроизборите започна още през есента на 2013 година с представяне на мотото: ДЕЙСТВАЙ.СЪДЕЙСТВАЙ. ВЪЗДЕЙСТВАЙ. Вторият етап на кампанията започна през октомври 2013 година и приключва до дни. През февруари ще започне третият етап, който ще обхване самата изборна кампания, а последният, четвърти, етап ще покрие периода след изборите.
Част от политическите партии в България вече започнаха своите номинации по места за евродепутати.
В тази връзка oshtepan.com предлага на потребителите си коментара на Теодор Стойчев, който от 2013 г. е и.д. „Ръководител на Информационното бюро на ЕП в България“. Той е специализирал „История на международните отношения и европейската интеграция“ в Страсбург. Бил е пресаташе на Европейския парламент в Брюксел и пресаташе на ЕП в България.
Интервю с Теодор Стойчев бе публикувано в първи брой на в-к „Още ПЛАМ“. Ето част от него:
В тази връзка oshtepan.com предлага на потребителите си коментара на Теодор Стойчев, който от 2013 г. е и.д. „Ръководител на Информационното бюро на ЕП в България“. Той е специализирал „История на международните отношения и европейската интеграция“ в Страсбург. Бил е пресаташе на Европейския парламент в Брюксел и пресаташе на ЕП в България.
Интервю с Теодор Стойчев бе публикувано в първи брой на в-к „Още ПЛАМ“. Ето част от него:
„- Коментарът Ви за предстоящите избори за Европейски парламент и тяхното значение за България?
– Изборите за Европейски парламент през май 2014 г. имат огромно значение за това накъде ще поеме ЕС през следващите пет години. Дали преобладаващо влияние ще продължат да имат десноцентриските сили, или тези от лявото пространство на политическия спектър ще минат начело, какво ще бъде мястото на все по-засилващите своето влияние евроскептични или откровено антиевропейски партии и движения.
От тясно национална перспектива това може и да не изглежда толкова важно, но трябва да имаме предвид, че огромна част от националното законодателство вече се решава и приема на европейско ниво. Тоест, от това за кого гласуваме на европейските избори тази година, зависи каква ще бъде насоката и същността на европейските и немалка част от българските закони през следващите пет години. За първи път резултатът от тези избори ще определи и кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия, тъй като всяка от големите европейски политически партии ще излъчи предварително свой кандидат за този пост.
– Изборите за Европейски парламент през май 2014 г. имат огромно значение за това накъде ще поеме ЕС през следващите пет години. Дали преобладаващо влияние ще продължат да имат десноцентриските сили, или тези от лявото пространство на политическия спектър ще минат начело, какво ще бъде мястото на все по-засилващите своето влияние евроскептични или откровено антиевропейски партии и движения.
От тясно национална перспектива това може и да не изглежда толкова важно, но трябва да имаме предвид, че огромна част от националното законодателство вече се решава и приема на европейско ниво. Тоест, от това за кого гласуваме на европейските избори тази година, зависи каква ще бъде насоката и същността на европейските и немалка част от българските закони през следващите пет години. За първи път резултатът от тези избори ще определи и кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия, тъй като всяка от големите европейски политически партии ще излъчи предварително свой кандидат за този пост.
Въпреки че на предишните европейски избори в България (както и в повечето държави в ЕС) преобладаваха чисто националните проблеми в хода на предизборната кампания, този път се надявам сериозно място в дебата да намерят и европейските въпроси и за това какво място България трябва да заеме в пъзела на европейските политики. Защото, вече седем години след приемането ни в ЕС, е време да се отърсим от комплекса на малка държава член (каквато всъщност не сме), от която не зависи много, и да започнем да играем все по-активна роля в оформянето и приемането на европейските закони. А това зависи до голяма степен и от активността, и резултатите на изборите през месец май. Затова се надявам в края на май да направим един информиран избор и да излъчим най-достойните български политици, които да ни представляват в Европейския парламент.
– С какво регионалните медии могат да помогнат за по-ефективното участие на българите в работата на Европарламента?
– Регионалните медии са може би най-прекият път до хората извън големите градове, защото те най-добре улавят пулса и настроенията в региона. Те са и естественият начин хората да се запознават с местните новини, което ги прави толкова уважавани и успешни, и неслучайно в някои държави, като Франция и Германия, те имат дори по-силни позиции от повечето национални медии. Именно затова и един от акцентите на комуникационната стратегия на Европейския парламент са местните и регионални медии. Те могат да преведат на най-близък език до своите съграждани въпросите, които се обсъждат и решават на европейско ниво. А само когато хората са информирани, те могат да станат активни участници в европейските политически процеси чрез своя глас на европейските избори и последващия активен контакт със своите избраници в Европейския парламент, които да защитават техните права и интереси.“
