Трета опълченска дружина получава Самарското знаме през 1877 г.

Край град Плоещ, Румъния, на 18 май 1877г. Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин получава Самарското знаме. То е български боен флаг, един от най-важните военни символи на Българската армия.  Създадено е от монахини от град Самара, Русия.                           

Знамето е от трицветен плат (от горе надолу хоризонтално: червен, бял, син) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.

Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор. Знамето се прочува по време на битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група.                                                                                      Носено е и в битката при Шипка и Шейново.  След войната III Опълченска дружина е преобразувана в III пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона  й в Радомирв, откъдето е последният му знаменосец Никола Корчев.