OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Премиерата на книгата на Катя Зографова „Бележити жени на/за България“ бе в Столична библиотека на 8 март, а 3 дни след това
творбата бе представена в Панагюрище в Народно читалище „Виделина-1865“ и премина при сериозен интерес.
Топла, диалогична, несравнима среща. Сълзи в очите, още при появата на прекрасната рецитаторка – 15-годишната Диана Иванова в ролята на Знаменоската! Промислено слово от Мария Бегова, отличен избор и прочит от Магдалена Джолова на очерка ми за художничката Мана Парпулова, една от многото ми панагюрски героини в книгата „Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)“…
Така описва събитието Катя Зограова във фейсбук профила си.
За авторката на „Бележити жени на/за България“ посрещането й е било като на почетен гост и любим автор. Тя е поласкана от поздравителните адреси и цветя от „Асарел – Медет“ и заместник-кмета на община Панагюрище Галина Матанова.
„Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век… Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…
Наричат Катя Зографова „адвокат на онеправданите от историята“, и тази оценка е справедлива. Чрез своите интерпретации на пъстрата галерия женски портрети авторката не само очертава техните ярки индивидуалности, но и ги „реабилитира“ посредством добре подбрани биографични факти, противопоставяйки се на широкоразпространени, било то идеализиращи или негативни клишета. Така е със Султана Рачо Петрова, иронизирана и отричана заради идейната си и лична привързаност към монархията и монарха, която тук е разкрита като българка с приноси на дипломатка и мемоаристка, достойна майка на Влада Карастоянова (политически коментатор на Би Би Си срещу монархията в България и съюза ѝ с хитлеристка Германия)… Така е и с поетесите – „съпернички“ Багряна и Дора Габе, представени в общата им кауза за освобождение на Южна Добруджа, с новия прочит на биографиите на емблематичните (Райна Княгиня), но и на неизвестните (Цвета Зографска, новоселските и баташки мъченици и ред други), та до „неудобните“ Кокон Таша и Гранда Мола от времето на националосвободителните борби през 19 век…
Образите на повече от 50-те забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови. Елисавета Консулова-Вазова например е не само в амплоато си на художничка, колкото е обществен и творчески „феномен“ с проявления в различни области на живота, включително и в ролята на модерен творчески дух, превзел отвътре патриархалната крепост на Вазовия род..
Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им. Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив.
Духовно извисените героини на Катя Зографова градят един вдъхновен, въздействащ и потребен словесен параклис на Българката в пространствата на родната история и култура“, анализира историкът проф.Пламен Павлов.
Топла, диалогична, несравнима среща. Сълзи в очите, още при появата на прекрасната рецитаторка – 15-годишната Диана Иванова в ролята на Знаменоската! Промислено слово от Мария Бегова, отличен избор и прочит от Магдалена Джолова на очерка ми за художничката Мана Парпулова, една от многото ми панагюрски героини в книгата „Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)“…
Така описва събитието Катя Зограова във фейсбук профила си.
За авторката на „Бележити жени на/за България“ посрещането й е било като на почетен гост и любим автор. Тя е поласкана от поздравителните адреси и цветя от „Асарел – Медет“ и заместник-кмета на община Панагюрище Галина Матанова.
„Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век… Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…
Наричат Катя Зографова „адвокат на онеправданите от историята“, и тази оценка е справедлива. Чрез своите интерпретации на пъстрата галерия женски портрети авторката не само очертава техните ярки индивидуалности, но и ги „реабилитира“ посредством добре подбрани биографични факти, противопоставяйки се на широкоразпространени, било то идеализиращи или негативни клишета. Така е със Султана Рачо Петрова, иронизирана и отричана заради идейната си и лична привързаност към монархията и монарха, която тук е разкрита като българка с приноси на дипломатка и мемоаристка, достойна майка на Влада Карастоянова (политически коментатор на Би Би Си срещу монархията в България и съюза ѝ с хитлеристка Германия)… Така е и с поетесите – „съпернички“ Багряна и Дора Габе, представени в общата им кауза за освобождение на Южна Добруджа, с новия прочит на биографиите на емблематичните (Райна Княгиня), но и на неизвестните (Цвета Зографска, новоселските и баташки мъченици и ред други), та до „неудобните“ Кокон Таша и Гранда Мола от времето на националосвободителните борби през 19 век…
Образите на повече от 50-те забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови. Елисавета Консулова-Вазова например е не само в амплоато си на художничка, колкото е обществен и творчески „феномен“ с проявления в различни области на живота, включително и в ролята на модерен творчески дух, превзел отвътре патриархалната крепост на Вазовия род..
Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им. Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив.
Духовно извисените героини на Катя Зографова градят един вдъхновен, въздействащ и потребен словесен параклис на Българката в пространствата на родната история и култура“, анализира историкът проф.Пламен Павлов.
