Красен НИКОЛОВ, Mediapool
Преди 20 години България се присъедини към Европейския съюз и много умни глави в София побързаха да обявят, че преходът е свършил, а голямата национална цел е постигната.
За малкия ни балкански мащаб членството в съюза на богатите и свободни западняци изглеждаше като наша провинциална версия на „края на историята“, както тя бе дефинирана през 1992 година от Франсис Фукуяма.
Либералната демокрация в София изглежда бе победила в своя балкански вариант – Брюксел ни казваше какво да правим, ние имитирахме, че правим нещо, за да ни дадат пари. На власт в България бе тройна коалиция между бившия цар, бившите комунисти и едно от крилата на бившата Държавна сигурност.
След това на власт за дълго дойде партия, в която мнозина виждаха бившите мутри и милиционери от Прехода.
Въпреки всички проблеми и пребоядисани политици, които се изреждаха начело на този малък, но много инатлив народ, България постигна някои удивителни неща.
Общият размер на българската икономика към 1 януари 2007 година бе около 25 милиарда евро.
20 години по-късно българската икономика се е разширила пет пъти до 125 милиарда евро, а покупателната способност на българските граждани е нараснала от 38% до 68% от средното в ЕС.
Според много изследвания българите вече не са най-бедните в богатия западен съюз, а по покупателна способност са изпреварили унгарците.
В същото време обаче бедността се оказва особено устойчива. Ако през 2007 година 22% от българите са били под тогавашната линия на бедност, техният дял сега е почти същият – 21%.
Заетостта сред хората на възраст между 20 и 64 години е нараснала от 68.4% на 77%, а безработицата през 2026 г. е под 4% при средно 6% за ЕС.
Когото и да псуваме, дължината на автомагистралната мрежа в България се е увеличила повече от два пъти.
Българите могат да пътуват и работят свободно в Европа. България бе приета в клуба на богатите – Еврозоната.
И въпреки всички тези успехи, усещането в страната е за празнота и безпътица. Като човек, който е получил толкова много материални блага, но накрая се усеща празен и недоволен.
Много българи в днешно време изглеждат готови да се откажат от свободата, която имат. Демокрацията масово не се схваща като ценност, а като проблем. Все едно някой отвън ни тика да сме свободни, а ние масово не щем.
Политическият дебат е дребнав и безпътен. Кощници с грижа, ТЕЛК, кой ще влезе във Висшия съдебен съвет. Властите са обявили война на супермаркетите, но нямат смелост да посочат онези, които убиват моряци в близост до бреговете ни всеки ден.
След 20 години в ЕС равносметката е, че ние сме много по-богати и много по-изгубени. Историята е с отворен край.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона