сряда , 18 ноември 2026
Водещи новини

Много българи днес изглеждат готови да се откажат от свободата, която имат

Красен НИКОЛОВ, Mediapool

Преди 20 години България се присъедини към Европейския съюз и много умни глави в София побързаха да обявят, че преходът е свършил, а голямата национална цел е постигната.

За малкия ни балкански мащаб членството в съюза на богатите и свободни западняци изглеждаше като наша провинциална версия на „края на историята“, както тя бе дефинирана през 1992 година от Франсис Фукуяма.

Либералната демокрация в София изглежда бе победила в своя балкански вариант – Брюксел ни казваше какво да правим, ние имитирахме, че правим нещо, за да ни дадат пари. На власт в България бе тройна коалиция между бившия цар, бившите комунисти и едно от крилата на бившата Държавна сигурност.

След това на власт за дълго дойде партия, в която мнозина виждаха бившите мутри и милиционери от Прехода.

Въпреки всички проблеми и пребоядисани политици, които се изреждаха начело на този малък, но много инатлив народ, България постигна някои удивителни неща.

Общият размер на българската икономика към 1 януари 2007 година бе около 25 милиарда евро.

20 години по-късно българската икономика се е разширила пет пъти до 125 милиарда евро, а покупателната способност на българските граждани е нараснала от 38% до 68% от средното в ЕС.

Според много изследвания българите вече не са най-бедните в богатия западен съюз, а по покупателна способност са изпреварили унгарците.

В същото време обаче бедността се оказва особено устойчива. Ако през 2007 година 22% от българите са били под тогавашната линия на бедност, техният дял сега е почти същият – 21%.

Заетостта сред хората на възраст между 20 и 64 години е нараснала от 68.4% на 77%, а безработицата през 2026 г. е под 4% при средно 6% за ЕС.

Когото и да псуваме, дължината на автомагистралната мрежа в България се е увеличила повече от два пъти.

Българите могат да пътуват и работят свободно в Европа. България бе приета в клуба на богатите – Еврозоната.

И въпреки всички тези успехи, усещането в страната е за празнота и безпътица. Като човек, който е получил толкова много материални блага, но накрая се усеща празен и недоволен.

Много българи в днешно време изглеждат готови да се откажат от свободата, която имат. Демокрацията масово не се схваща като ценност, а като проблем. Все едно някой отвън ни тика да сме свободни, а ние масово не щем.

Политическият дебат е дребнав и безпътен. Кощници с грижа, ТЕЛК, кой ще влезе във Висшия съдебен съвет. Властите са обявили война на супермаркетите, но нямат смелост да посочат онези, които убиват моряци в близост до бреговете ни всеки ден.

След 20 години в ЕС равносметката е, че ние сме много по-богати и много по-изгубени. Историята е с отворен край.

Вижте още

Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?

Ранната оценка на риска и малките, устойчиви промени в ежедневието бяха във фокуса на панелна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.