Журналистите нямат ангажимент да спасяват властта от собствените ѝ провали

На 8 септември журналистът и водещ на  „История.БГ“ по БНТ Георги Ангелов е бил извикан от програмния директор на БНТ и му е било съобщено, че повече няма дабъде водещ на предаването. Това сподели публично г-н Ангелов на 9 септември. Съобщението предизвика сериозни обществени реакции в различни сфери, включително и сред политиците. Публикуваме позицията на „Да, България“.

Обяснението на БНТ за свалянето на Георги Ангелов от ефир потъва в толкова словесна мъгла, че скрива единствения важен отговор: защо е отстранен? Има ли конкретна професионална причина, или откровеното му критично отношение към властта е станало непоносимо?

Ръководството говори за „надграждане“ и “обновяване”.Нека тогава обясни какво точно надгражда, като отстранява критичен глас. Зрителите заслужават ясни мотиви и уважение към интелекта им. Административните евфемизми само засилват подозрението за политическа разправа.

Правителството също дължи отговор за поведението си. Иво Христов все по-убедително влиза в ролята на вицепремиер по пропагандата, който раздава оценки на журналистите и задава тон за публичното им заклеймяване. Когато говориш от върха на изпълнителната власт, размаханият пръст има тежест. Ръководствата го виждат. Редакторите го разбират. 

Лошата комуникация на властта избива в гняв срещу работещите в обществените медии. За липсата на убедителни отговори се търси вина у питащите. Така се възпитава автоцензура: всеки журналист започва да пресмята дали следващият неудобен въпрос няма да му струва предаването, мястото или професионалното бъдеще.

БНР и БНТ се издържат от гражданите. Дължат им достоверна информация, проверка на фактите и настойчив контрол над управляващите. Правителственият рейтинг не е редакционна задача. Удобството на министрите не е обществен интерес.

„Прогресивна България“ обеща медийна свобода. Сега трябва да отговаря за разминаването между обещанието и поведението си. Свободата се проверява именно когато журналистът е остър и въпросът е труден за управляващите.

Властта е длъжна да отговаря на журналистите. Журналистите нямат ангажимент да я спасяват от собствените ѝ провали.