Съединението доказва политическата зрялост на българската нация и укрепва международния й авторитет

След Берлинския конгрес от лятото на 1878 г.  в който участват Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Османската империя, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

През август 1878 г. в Пловдив, Търново и други български градове се създават комитетите „Единство“, чиято цел е обединението на всички български земи. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК). Негова основна задача е да осъществи обединението на Княжество България с Изтчна Румелия. През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който ясно формулира стратегията –  Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг, за да получи легитимност и шанс за международно признание.

Под ръководството на БТЦРК народни бунтове избухват в Панагюрище /2 септември/, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища.  На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е Временно правителство начело с д-р Георги Странски. То обявява Съединението на България с Източна Румелия.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест обявява Съединението на България. Историческият акт получава международно признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба. 

Съединението на България доказва политическата зрялост на българската нация и укрепва международния  й авторитет.

ШЕСТИ септември е обявен за официален празник на България едва през 1998 г. с Решение на Народното събрание от 18 февруари.