Срамота…

Един общински съветник. Един. Само един.  Един директор на училище. Един-двама учители. Един представител на национална медия. Една баба и един дядо с внучето си. Няколко млади дами, които се броят на пръстите на едната ръка. Няколко панагюрци на средна възраст. Десет-петнайсет ученици… И толкова. Само толкова.

Само толкова бяха зрителите на филма с кауза „Капачки за бъдеще“, който тази вечер /3 ноември/ беше прожектиран в голямата зала на Театър Дом-паметник в Панагюрище. Нямаше ги активните  в социалните мрежи, които с нестихващ ентусиазъм, ако не всеки ден, през ден поучават, отправят призиви или критикарстват и създават разделителни линии.

А филмът „Капачки за бъдеще“ беше изпълнен с примери и послания „КАК СЕ ПОСЯВА ДОБРО“, как се изграждат общност и гражданско общество, как промяната е възможна…

Да, промяната е възможна, но започва вътре в нас и за нея всеки един от нас трябва да работи. Не със служба на егото и с крясъци в социалните мрежи, а както е казал Вазов: богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът...