Успение Богородично е

Днес християните честват един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.

Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: „Ето сина ти!“. И на него: „Ето майка ти!“.

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, „на облак“, за да присъстват на погребението на майката на техния Господ.

„Успението на Божията майка е  празник на смъртта, която носи радост, защото ние знаем и вярваме, изповядваме , че смъртта на пречистата Богородица не е обикновена човешка смърт. Тя е успение, заспиване, защото нейната смърт е  преславна, пречиста, както е нейният живот. Успението на Божията майка е  денят, в който пречистата се преселва в небесата и човешкия род придобива най-голямата  й молитвеница пред престола на  всевишния господ Бог“.