Ден на дипломатическата служба на РБългария и спомен за първия български дипломат Марко Балабанов

Днес отбелязваме Деня на дипломатическата служба на Република България – датата, на която през 1879 г. с Указ №1 на Княз Александър I Батенберг е създадена първата структура на българската външнополитическа администрация. Оттогава до днес българската дипломация последователно защитава националните интереси на страната и допринася за утвърждаването ѝ като достоен и уважаван член на международната общност.

В продължение на 146 години българските дипломати са работили за:

• укрепване на държавния суверенитет и териториалната цялост на България;
• присъединяването на страната към ключови международни организации и инициативи;
• изграждането на отношения на приятелство и сътрудничество със страни от целия свят;
• подпомагането на българските граждани и общности зад граница.

Марко Димитриев Балабанов е първият външен министър на България през 1879 година и от 1883 до 1884 г., председател на XI обикновено Народно събрание през 1901 г., държавник с огромен принос за решаване на българския национален въпрос.

Неговата обществено-политическа дейност е свързана с две епохи – борбата за църковна независимост и пропагандирането на просветителски идеи през Възраждането и изграждането на новата българска държава след Освобождението.

Той е дипломатът, който заедно с Драган Цанков обикаля из кралските дворове на Европа след кървавото птушаване на Априлското въстание и защитава правото на автономия на България. Двамата се срещат с най-влиятелните европейски държавници на XIX век – граф фон Бисмарк, Уилям Гладстон, дук Деказ, княз Александър II и други. През 1876 г. те издават в Лондон „Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестте сили на Европа“. Този труд запознава чуждата общественост с положението на българите в Османската империя.

Днес отбелязваме Деня на дипломатическата служба на Република България – датата, на която през 1879 г. с Указ №1 на Княз Александър I Батенберг е създадена първата структура на българската външнополитическа администрация.

Дипломатиическата роля на Балабанов и Цанков изиграва съществена роля за свиквването на Цариградската посланиическа конференция и последвалата Руско-турска война 1877-1878 г.

Марко Димитриев Балабанов е роден в Клисура на 14 март 1837 г. и умира на 16 юни 1921 г. Израства с идеята, че вярата и науката са условие за осъществяване на политическа независимост. Началното си обрразование получава в килийното училище в родния си град. След това е изпратен да следва богословие в Семинарията на остров Халки. Учи право в Атина и медицина в Париж. Посещава лекции по философия и естествени науки в Хайделберг, а през 1870 г. завършва правни науки във френската столица. Същата година се установява като адвокат в Цариград, където активно се включва в обществения живот на българската колония и допринася за създаването на независима Българска екзархия.