Тоз, който падне в бой за свбода, той не умира!

Павлина НАЙДЕНОВА

Безсмъртието се грижи за нравствния опит на човечеството и го попълва с образи и примери, които не могат да се заобиколят, защото  саможертвата е била винаги скъпоценна. Но достойният, мъжественият, величаввият край на живота не е достъпен за всеки. Той се пада само на онези, които са живели честно и безкористно.

Христо Ботев е един от тях. Той е гений като потенциалност и като осъществяване. Много е кратък животът на Ботев, а много дълбоко вътрешното му богатство. Той е личност, въплътила в себе си вълненията и поривите на едно  напрегнато и велико време. Той е личност, олицетворила епохата, в която е живяла, покрила се с нейната същност, превърнала се в нейн символ.

Резултатността от неговия напрегнат живот е едно голямо раздвижване, което предизвиква умовете, мислите, чувствата, съзнанията. И понеже не знаем къде почиват повечето от нашите герои, къде е попила буйната им кръв, имаме ДЕН, а не място за преклонение пред тях. Затова ние се прекланяме на 2 юни пред Ботев и всички, които са загинали за свободата и независиммостта на България, защото тайнството на безсмъртието си остава, а повелята за жертви не отпада. Не се е чул и до днес облекчителният двуглас за отбой.

Клокотница, Ахелой, Околчица, Шипка, Сливница са вече неостъпни за нас. Заети. Обезсмъртени. Нашият шанс е някъде вв баналната околна среда. Някъде в обкръжението от обикновени и познати хора може би ни чака поканата за подвиг. Подвиг, който се измерва с човещина, свободолюбие, любов към ближния, смелост, подадена ръка, единение, а не човеконенавист, раболепие, омраза, страх, нож в гърба и удари под кръста, разединение в името на властолюбието. Подвиг на сетивата, че по делата се познават истинските хора, а не по думите.

При Ботев дела и думи бяха се слели. Той не се страхуваше зда разобличи лъжепатриотите, които и днес са под път и над път, бълват заучени клишета и омайват „слепци с очи“.

Нека бъдем будни, нека бъдем зрящи! Предците ни го заслужават, защото, сакто е казал Вазов:

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тяг,

и те за теб достойни, майко, бяха.

И твоййто име само кат мълвяха,

                                      умираха без страх.