Музиката е като наркотик за Василена Маслева, а изкуството – начин на живот

за 9 години е създал богата колекция от отличия. Последният й приз е от форум, на който печели първия си медал и с него дава заявка за начало на пътя си в изкуството. Това е Националният фестивал за млади изпълнители на българска патриотична песен „Родолюбие”. На тазгодишното му издание през април Василена спечели сребърен медал с изпълнението си в трета възрастова група. Връщайки се назад в годините, за първата си награда тя споделя: Може да е било доста отдавна, но помня първата си награда, сякаш беше вчера. Всъшност, това беше и първият път, в който стъпих на сцена. Първият ми фестивал беше тук, в Панагюрище. Бях много притеснена, никога не бях изпитвала такова нещо, не си бях и представяла, че мога да се притеснявам толкова много. Дори бях готова да се обърна и да си тръгна, но в момента, в който бях зад сцената и чух името си… , всичко изчезна. Нямаше притеснение, нямаше страх, само вълнение. Вълнение от нещо ново, от нещо, което не бях изпитвала. Групата ни беше доста многобройна, но, въпреки че за първи път излизах на сцена, аз завоювах първата си награда. Сега може да не ми се струва много, но този бронзов медал преди 9 години беше всичко за мен. В онзи ден аз бях най-щастливото седемгодишно дете!

Въпреки многото си награди, Василена Маслева няма най-скъпо отличие. Всяко едно отличие й е скъпо не само защото е отличена, а защото е била на сцена, защото се е видяла с приятели и са били известно време заедно.

Панагюрският талант се занимава с музика от началото на първи клас, което към днешна дата е вече девет години. Още от малка слуша музика, независимо дали са били детски песнички, или песни на чужд език. Към занимание с пеене я подтиква първият й класен ръководител г-жа Стефка Стефанова, която е учител по музика в ОУ „Проф.Марин Дринов”. Лятото преди първи клас (дните за опознаване преди училище) госпожата ни накара да изпеем някаква песен. Дори не помня каква беше тя. Когато мама дошла да ме вземе, госпожата ѝ е казала, че имам талант, че много й харесва как пея, след което е поискала да пея на откриването на първия учебен ден. Оттгоава до днес не съм спирала да пея и да мечтая, за което винаги ще бъда благодарна на г-жа Стефанова!, споделя Василена

Нейният първи вокален педагог е Жана Райнова, а от почти 5 години работи с Руми Иванова от Пловдив. При нея на уроци ходи веднъж или два пъти в седмицата, зависи какво участие  предстои. Вкъщи пее и репетира всеки ден, преди или след училище. Поп музиката е любимият стил на Василена, защото в него има много изпълнители, от които може да се уча, но харесва и как звучи гласът й, когато пее обработен фолклор.

Обожавам Кристина Агилера и дори може да се каже, че тя е моят пример за подражание. Много харесвам как се държи на сцена, колко е освободена, сякаш сцената е нейна и не я притеснява дали ще обърка нещо в песните си, или в хореографията към тях. Тя има много специфичен глас, дрезгав, но и същевременно нежен. Те я в топ 7 на певците с най-голям гласов диапазон в света, коментира 16-годинта панагюрка. За нея изкуството е начин на живот, а музиката неразделна част от нея. Не мога да си представя някой ден да се занимавам с нещо друго. Тя винаги е била до мен в трудни моменти, винаги е била нещото, което ми е помагало да се изправя, нещото, което ме крепи в трудни моменти.
В свободното си време пее, репетира, експериментира с музиката на известни певци и изпълнители. Също чете книги, слуша музика, всякаква музика, независимо от стила ѝ.
На въпроса изпитва ли сценична треска при всяко участие и как се справя с нея, отговаря: Ооо, сценичната треска е нещото, което никога не ме е напускало.  Знам колко смешно звучи, но никога не е имало момент, в който да не съм се притеснявала, преди да изляза на сцена. Как се справям с нея? Оставам насаме с мислите си, това наистина ми помага много.
Досега Василена Маслева никога не е била предавана от близки хора . Около себе си имам хора, които значат толкова много за мен, че, ако някой от тях ме предаде, ще изгубя малка част от себе си. Но винаги ще имам само един начин на превъзмогна болката – с музика, разказва младата панагюрка . За нея семейството са хората, които обича най-много.За тях тя казва:  Те са хората, които са били до мен при всяка една трудност, при всяко едно препятствие, пред което съм се изправяла. Те са хората, които са ми помагали безброй пъти да стана, след като съм падала, и знам, че винаги ще бъдат до мен. Семейната обич и подкрепа са нещо, което не всяко дете има, а това, че аз знам какво е, значи всичко за мен! Моето семейство е всичко за мен!
На този етап най-силното желание на Василена Маслева е да продължи да върви напред. Иска да продължи да се развива в музикалната сфера, да развива гласа си, своите способности и умения. Иска да продължи да излиза на сцена, която й е липсвала по време на пандемията от COVID-19, тъй като нямаше конкурси и фестивали. Въпреки че спечели няколко награди на онлайн форуми, участията в тях не са били като да пееш пред публика.  Няма я тръпката, която изпитвам в мига, в който стъпя на сцената. Музиката е като наркотик за мен, вкуся ли го – няма връщане назад, искам повече и повече, откровена е девойката .
На въпроса как си се представя след 10 години, тя отговаря : Единственото, което виждам, когато се замисля за своето бъдеще, е музиката. Мечтая, когато се почувствам достатъчно готова, да отида на кастинг в „Гласът на България“ и да стигна до финал, а защо не и да спечеля. След няколко години ще завърша училище, да, но дори и сега знам какво ще уча след това – музика. Не съм се задълбочавала до такава степен, че да знам със сигурност дали ще уча в България, или ще уча някъде в чужбина, или какво точно ще уча, но знам, че ще е нещо свързано с музиката, защото не мога да си представя живот без музика. Винаги съм мечтала да стигна до световната сцена и се надявам някой ден това да стане, подкрепено от много труд и упоритост. Винаги съм вярвала, че зад успеха стои само 1% талант и 99% труд.

Павлина ЛАЛЕВА