Разпокъсано за вярата, свободата и свободните духом

Мина и тазгодишният 1 май. Отбелязахме го.
Прозвучаха наизустени речи, предизвикващи у някои възторг.
Днес е 6 май, определен за Ден на храбростта.
Отбелязваме го.
Наближава 9 май – за едни Ден на Европа, за други Ден на победата, за трети и двете.
Ще го отбележим.
Ще дойде 2 юни. Ще го отбележим

Ще дойде и 18 юли. Ще го отбележим.
После ще дойдат 6 септември, 22 септември и т.н.
Ще отбележим и тях. И така до следващите исторически дати, свързани със събития и личности,
които са ги предизвикали, следвайки вярата и убежденията си.
Минутка-две поклон и мълчание, а след това…
След това пак по най-малкото съпротивление. Ако може дори да няма такова, още по-добре, за да не ни създава смут.
Само че когато вървиш само по отъпкани пътеки, следваш само стереотипи и чакаш месия, кой си и какъв си?
Едни такива ми ти мисли се промъкват все по-често.
Опитвам се да ги потисна с думите на безсмъртния Христо Ботев:
„Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжлива уста слуша със вяра…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
На тая пуста земя царува!…”
Знам и съм дълбоко убедена, че„свободата е само лична и осъзнаването на отговорността на тази свобода идва със свободата на мисълта”.
Знам, че „винаги ще има хора, които се самосъздават, опитвайки се да унищожат други в публичното пространство”.
Но съм и дълбоко убедена, че „винаги ще има хора, които ще връщат публичното унижение като бумеранг”,
защото нищо не остава без противодействие.
Рано или късно. Винаги има Видовден.
И винаги силата на вярата побеждава.
Победи с вярата си в Христос Свети Георги.
Победиха с убежденията и вярата си героите от Април 1876 г.
Победи с убежденията и вярата си Ботев.
Победи Левски…
Побеждават всички, които са свободни духом. Нищо че ги убиват.
Остават безсмъртни.