OshtePan Новините от Панагюрище и региона
след като първосвещениците и старейшините часове наред търсят обвинение, за което да го пратят на смърт.
Според римския закон юдеите нямали право да приведат в изпълнение смъртна присъда, без тя да е утвърдена от местните римски власти. По онова време римски управител на Юдея бил Понтий Пилат.
Той попитал юдеите в какво обвиняват Иисус и те злобно Го клеветели, че смущавал народа и наричал Себе Си цар. Пилат започнал да разпитва Иисус, като го попитал дали е цар.
– Аз съм Цар, но Царството Ми не е от този свят. Аз се родих и дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който търси и обича истината, е Мой поданик – отговорил обвиненият.
Пилат разбрал, че срещу него стои учител на народа, който не би могъл да бъде опасен за римската власт. Той казал на юдеите, че не намира никаква вина в този Човек. Но първосвещениците и старейшините казвали, че Той развращава народа, като проповядва Своето учение от Галилея до Йерусалим. Като разбрал, че Иисус е от Галилея, Пилат решил да се измъкне от неприятното дело. Той не желаел да осъжда невинния Човек и заповядал да го заведат на съд при галилейския цар Ирод, който тогава се намирал в Йерусалим.
Цар Ирод Антипа, който предал на смърт Йоана Кръстителя, задал на Иисус много въпроси, но не получил отговор. Разгневен от мълчанието Му, цар Ирод със своите войници се надсмял и поругал над Него. Но, разбирайки, че Иисус не е виновен в нищо, заповядал да го облекат в бяла дреха и го изпратил обратно при Понтий Пилат. Заедно с това Ирод заповядал да предадат на Пилат, че не е намерил никакво престъпление у Иисус Христос.
Когато отново довели Иисус при Пилат, Той се обърнал към първосвещениците и множеството с думите:
– Вие обвинявате този Човек, че подстрекава народа към бунт, но нито аз, нито Ирод намерихме в този Човек каквато и да било вина, която да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще го пусна!
В Юдея имало обичай за празника Пасха да освобождават някой от затворниците и Пилат предложил на народа да пусне Иисус. Но първосвещениците и старейшините подучили народа да поиска освобождаването на Варава, затворен за метеж и убийство. И народът, следвайки своите злобни вождове, закрещял да пуснат Варава. Тогава Пилат попитал какво да направи с Иисус, наричан Христос, знаейки, че тази тълпа наскоро възторжено е посрещнала Иисус като свой Цар. Неочаквано Пилат чул неистови викове:
– Да бъде разпнат!
Пилат отново казал, че не е намерил никаква вина в Него и, след като Го накаже, ще Го пусне. Но обезумялата тълпа закрещяла още по-високо:
– Разпни, разпни Го! Смърт за него!
Тогава Понтий Пилат пуснал Варава и заповядал да бичуват Иисус. Войниците Го отвели в преторията, разсъблекли Го и Го бичували жестоко. После го облекли в багреница, на главата Му сложили бодлив трънен венец, в дясната Му ръка пъхнали пръчка вместо царски скиптър и започнали да Му се надсмиват.
Пилат излязъл на двора отново и казал на народа, че не намира никаква вина в Иисус Христос. Той се надявал, че тълпата, като види наранения Иисус, от Когото изтичала кръв, ще се съжали над Него. Но озверялата тълпа отново закрещяла:
– Разпни Го! Разпни Го! Той трябва да умре, защото обяви Себе Си за Син Божий!
Пилат се върнал в преторията и отново започнал да разпитва Иисус, но Той не му отговорил. Това възмутило Пилат и той предупредил, че има властта да го разпне, но и да го пусне. Излизайки отново пред многолюдната тълпа, той казал:
– Ето вашия Цар!
Но тълпата закрещяла:
– Премахни Го, премахни, разпни Го!… Ние нямаме друг цар освен кесаря! Ако пуснеш този, не си приятел на кесаря! Всеки, който прави себе си цар, въстава срещу кесаря!
Вълнението се увеличавало. Опасявайки се, че коварните юдеи ще донесат за него на кесаря като за предател, Пилат решил да отстъпи на искането на народа. По юдеиска традиция той взел вода и, като умил пред целия народ ръцете си, казал:
– Невинен съм за кръвта на този Праведник. нека всяка отговорност за Неговата смърт да падне върху вас.
Народът закрещял:
– Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни! (т.е. Нека Бог да накаже нас и децата ни, ако предаваме на смърт невинен човек)
Тогава Пилат заповядал да предадат Иисус Христос на смърт чрез разпятие.
За самото разпятие в своето евангелие Йоан, любимият ученик на Иисус пише:
„
А войниците, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял. Взеха и ризата. А ризата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу: тогава те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея чия да бъде, за да се изпълни Писанието, което казва:
„Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий“.
И тъй, войниците направиха това. А при кръста на Иисуса стояха майка Му и сестрата на майка Му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си:
– Жено, ето сина ти!
После каза на ученика:
– Ето майка ти!
И от онзи час ученикът я прибра у дома си.
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза:
– Жаден съм.
А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. И Иисус, като прие оцета, рече:
– Свърши се!
И наведе глава, и предаде дух.
И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в събота (защото онази събота беше голям ден ), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат оттам. Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Иисуса. Но, когато дойдоха при Иисуса, и го видяха вече умрял, не му пребиха пищялите. Обаче един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода. И този, който видя, свидетелства за това и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши“. И пак на друго място Писанието казва:
„Ще погледнат на Него, когото прободоха“.
След това Йосиф от Ариматея, който беше Иисусов ученик, но таен поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Иисусовото тяло; и Пилат позволи. И той дойде и вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който бе идвал по-рано при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой. И тъй, взеха Иисусовото тяло и Го обвиха в плащеница с ароматите според юдейския обичай на погребване. А на мястото, където бе разпнат, имаше градини и в градините нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса поради юдейския Приготвителен ден, защото гробът беше близо“.ИЗТОЧНИЦИ:
Евангелие в преразказ за деца (2015)Издадено от Светия Синод на БПЦ
и БИБЛИЯ, Йоан 19:17-42
По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.
