На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски.
Той живял през II век в Магнезия, Мала Азия, в епохата на жестоки гонения срещу християните. Бил много праведен и разпространявал Божието слово. Не след дълго станал епископ. В края на своя живот бил подложен на жестоки мъчения от римския император Септимий Север, за да се откаже от Христовата вяра. Той оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките рани и всяка сутрин те зараствали по чуден начин.
На 113 години издъхнал, преди да бъде посечен от меча.
На 113 години издъхнал, преди да бъде посечен от меча.
Паметта на Св. Харалампий особено се почита от нашия народ както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.
Празникът в българската народна традиция е един от последните в зимния празничен цикъл. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.
Не се вършела домашна работа. Само жените месели обреден хляб с кръст, няколко пъпки (чумата), и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хлябът, носели мед в църквата, за да бъде осветен на специална празнична литургия.
Тази традиция се спазва и днес от пчеларите в Дружество „Акация“ – Панагюрище.
Всеки, който иска да има мед за цяр или просто да е благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.
Не се вършела домашна работа. Само жените месели обреден хляб с кръст, няколко пъпки (чумата), и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хлябът, носели мед в църквата, за да бъде осветен на специална празнична литургия.
Тази традиция се спазва и днес от пчеларите в Дружество „Акация“ – Панагюрище.
Всеки, който иска да има мед за цяр или просто да е благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.