OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Автор: Зорница СЛАВОВА, ИПИ
България е сред европейските страни със сериозен недостиг на уменията на работната сила. Тази оценка отразява проблемите
с придобиване на практически знания от професионалното и висшето образование, липсата на разпространени дигитални умения и ниския обхват на квалификацията и преквалификацията. Въвеждането на дуално обучение буксува, делът на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии е 29%[1] (при 58% в ЕС), участието на населението в учене през целия живот е 2%[2] (при 11% в ЕС).
Коефициентът на безработицата намалява, а недостигът на работна сила през последната половин година отново е на сравнително високо ниво след срива в началото на пандемията[3], но безработицата сред хората без квалификация остава сравнително висока[4]. На този фон основният инструмент на държавата за заетост и обучение, а именно Националния план за действие по заетостта, продължава да харчи предвидените средства за активна политика основно за създаване на субсидирана заетост, а не за преквалификация и придобиване на нови умения.
Развитието на дигиталните умения в следващите години е приоритет на няколко програми и стратегии като Националната програма за развитие „България 2030“, Стратегията за учене през целия живот, проекта на Стратегия по заетостта на България за периода 2021 – 2030 г., Националната програма „Цифрова България 2025“, стратегията „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ и бъдещата Стратегия за уменията, която предстои да бъде разработена.
Огромен скок на броя на преминалите обучителни курсове възрастни може да се очаква при изпълнение на предвидените към момента инициативи в Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът „Обучения за цифрови умения и изграждане на национална онлайн платформа за обучение на възрастни“ предвижда обучение на 500 хил. души през следващите пет години. Той е на обща стойност 379 млн. лв. (от които 57 млн. лв. национално съфинансиране) и, освен самите обучения, включва създаване на платформа за дигитално обучение, програми за електронно обучение, инструмент за оценка на дигиталните умения и за тяхното валидиране, дигитални клубове за обучение. Основните групи, които ще бъдат включени в обучение, ще бъдат безработни лица, регистрирани в дирекции „Бюро по труда“, и заети лица, които имат много ниско равнище или нямат дигитални умения и компетенции. Приоритет ще се даде на лицата в неравностойно положение на пазара на труда, включително лица от ромски произход, лица с ниско равнище на образование, по-възрастни лица и др.
Този амбициозен проект има вероятност да се окаже ключов за повишаването на компетенциите на работната сила в България и да даде дългосрочна перспектива за развитие на човешкия капитал.
Проблемите на конкретния проект и като цяло усилията на държавата да осъществи този преход най-вероятно обаче ще се сблъскат с обичайните трудности. Неведнъж сме били свидетели на силата на българската администрация да пише планове и стратегии – и за дигиталните умения вече има редица действащи стратегически документи – но и на слабостите при осъществяването им. Причините за това са липсата на силна мотивация и на целевите групи, и на предоставящите услугата (например заради проблеми с финансирането, политическа нестабилност, нежелание на институциите да припознаят конкретна отговорност и др. под.), а от друга страна – на по-дълбоките проблеми с някои групи на работната сила, които нямат желание и не виждат смисъл да участват на пазара на труда и да спазват трудова дисциплина. Проектът предвижда използването на трудови посредници, например ромски и младежки медиатори, но най-уязвимите групи (например ромите и възрастните) и тези извън работната сила (например обезкуражените и младежите) може да не бъдат достигнати, да не могат да бъдат мотивирани или да нямат техническа възможност да участват в планираните обучения. В тази връзка е важно ясното адресиране на проблемите на отделните групи и на отделните индивиди. Основен риск за дългосрочен и голям ефект е и приключването на работата след края на финансирането. И в момента администрацията не прави анализ на резултатите от активната си политика на пазара на труда, нито дали обучените по нея намират работа. Реална е опасността бъдещият проект за цифрови умения и създадената платформа за електронни обучения също да бъдат забравени след края на финансирането на механизма и да започне ново писане на планове и стратегии.
Така или иначе дигитализацията на икономиката се случва и работната сила, особено дългосрочно безработните и уязвимите групи, трябва да бъде пригодна за новата ситуация. Пандемията и извънредното положение вече показаха колко важни могат да са технологиите и дигиталните умения за запазване на работни места и ограничаване на щетите за икономиката като цяло и доходите на домакинствата.
[1] По данни от Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за населението на 16-74 г., 2020 г.
[2] По данни на Евростат за населението на 25-64 г., 2019 г.
[3] По месечните данни на НСИ „Бизнес наблюдения“ недостигът на работна сила в промишлеността е около 30-35% преди пандемията, намалява до около 15-20% в началото на извънредното положение в България и през последната половин година е на ниво около 25-30%.
[4] По данни на Агенцията по заетостта регистрираните безработни с работническа професия или специалисти намаляват с 34% през ноември 2021 г. спрямо година по-рано, а тези без квалификация – с 22%.
