OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Знам, не всички ще помнят. Някои не са били родени, други са били малчугани, трети не искат вече да помнят, четвърти с умиление и носталгия
се връщат към отминалото време, пети изобщо не се интересуват от ставащото около тях, те се чувстват добре в черупка, а други са само консуматори и умеят да се възползват от историческите събития.
Но има и българи, чиято историческа памет е свежа.
Датата 10 ноември 1989 г. у нас се прие преди 3 десетилетия като начало на прехода от социализъм към демокрация. И започна бавно и дори тромаво пренастройване на българското общество. Почти едно десетилетие /от 1990 до към 2000 г./ част от българите все още вярваха и таяха надежда, че ще доживеят „светло бЪдеще. Но романтичният ентусиазм и надеждата постепенно затихнаха и отстъпиха място на разочарованията и безнадежността. Старата система на управление е заменена от институции, в които се прокрадва корупция, клиентелизъм и интереси на олигархични структури. Промените, за които обществото жадува, са изкривени и опорочени. Населението на България продължава да намалява и обеднява, а разочарованието от водената политика намира израз в голяма емигрантска вълна от наши сънародници, решили да заживеят трайно зад граница в търсене на по-справедлив и уреден живот.
Обществената енергия от 90-те години на миналия век заглъхна и едва през лятото на 2020 година отново бликна и то предимно в столицата. Протестът срещу корупцията и некадърността в управлението продължи месеци. В малките населени места живущите отново се чудеха какво искат протестиращите и се доверяваха предимно на репортжите и манипулациите по националните телевизии.
