OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 29 юли преди 104 години умира Райна Попгеоргиева, известна в историята ни като като българката,
извезала знамето със заветните думи „Свобода или смърт“.
Българката, която имаше куража да изправи глава срещу тиранина.
Българката, която именно турските тирани нарекоха Княгиня, макар и с подигравателен тон.
Българката, която роди и отгледа 5 сина, служили на майка България.
Българката, която след Освобождението живя и умря в мизерия.
Българката, чийто дом в София днес като поддръжка е срам за съвременните българи, някои от които тънат в охолство.
Дълбок поклон пред Райна Княгиня, един от символите на българската национална свобода!
Райна Попгеоргиева е родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. След като учи в родни си град, завършва елитното за времето си училище в Стара Загора. Когато се връща в родния си град, става учителка, като половината от заплатата си започва да връща на Общината за изплащане на своята стипендия,
отпусната й за обучението.
Във връзка с въстанието от 1876 г., учителката пише в своята „Автобиография“:
Веднъж, в края на март…, след свършване на училищните занятия,… при мене дойде от името на моите съграждани човек с молба да отида в къщата на един от учителите... Тя отива, но, когато влиза в къщата, между другите, които вижда, има един непознат. Райна поздравява всички, а него пита: „С кого имам чест да се запозная и откъде сте роден?“ Отговорът му е: „Съвсем точно да ти отговоря не мога, но… аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, т.е. аз съм просто бунтовник, а ако искаш и апостол, който проповядва на народа да се готви; тъй като скоро турците ще ни нападнат и изколят като овце“. След това той й обяснява, че и тя трябва да помогне на народа си. Показва на панагюрската девойка Карловското знаме, ушито от скъп плат с изобразен на него разярен лъв, стъпил върху полумесец, а над главата му са думите „Свобода или смърт“. Райна Попгеоргиева казва, че ще съумее да изработи подобно и с тези думи прави стъпката, която ще реши развитието на живота й. Едва ли им българин, който да не знае какво става след ушиване на Знамето.
След Априлското въстание Райна Поопгеоргиева е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи 3 години медицина и става акушерка.
Омъжва се за Васил Дипчев. Двамата имат имат 5 синове. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години.
Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“.
Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология.
Умира в София 29 юли 1917 г.
Българката, която имаше куража да изправи глава срещу тиранина.
Българката, която именно турските тирани нарекоха Княгиня, макар и с подигравателен тон.
Българката, която роди и отгледа 5 сина, служили на майка България.
Българката, която след Освобождението живя и умря в мизерия.
Българката, чийто дом в София днес като поддръжка е срам за съвременните българи, някои от които тънат в охолство.
Дълбок поклон пред Райна Княгиня, един от символите на българската национална свобода!
Райна Попгеоргиева е родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. След като учи в родни си град, завършва елитното за времето си училище в Стара Загора. Когато се връща в родния си град, става учителка, като половината от заплатата си започва да връща на Общината за изплащане на своята стипендия,
отпусната й за обучението.
Във връзка с въстанието от 1876 г., учителката пише в своята „Автобиография“:
Веднъж, в края на март…, след свършване на училищните занятия,… при мене дойде от името на моите съграждани човек с молба да отида в къщата на един от учителите... Тя отива, но, когато влиза в къщата, между другите, които вижда, има един непознат. Райна поздравява всички, а него пита: „С кого имам чест да се запозная и откъде сте роден?“ Отговорът му е: „Съвсем точно да ти отговоря не мога, но… аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, т.е. аз съм просто бунтовник, а ако искаш и апостол, който проповядва на народа да се готви; тъй като скоро турците ще ни нападнат и изколят като овце“. След това той й обяснява, че и тя трябва да помогне на народа си. Показва на панагюрската девойка Карловското знаме, ушито от скъп плат с изобразен на него разярен лъв, стъпил върху полумесец, а над главата му са думите „Свобода или смърт“. Райна Попгеоргиева казва, че ще съумее да изработи подобно и с тези думи прави стъпката, която ще реши развитието на живота й. Едва ли им българин, който да не знае какво става след ушиване на Знамето.
След Априлското въстание Райна Поопгеоргиева е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи 3 години медицина и става акушерка.
Омъжва се за Васил Дипчев. Двамата имат имат 5 синове. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години.
Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“.
Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология.
Умира в София 29 юли 1917 г.
