OshtePan Новините от Панагюрище и региона
За Гаврил Груев Хлътев, станал известен под името Георги Бенковски, е писано и говорено много:
къде и в какво семейство е роден, къде и защо пътува извън България, как сменя името си, каква е ролята и заслугата му за избухване на Априлското въстание и т.н Знае е, че в самия ход на въстаническите действия Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаване на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага вдига Панагюрище на оръжие. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на бунт. Сред най-известните ѝ прояви са участието в сраженията при село Петрич и подпомагането на въстаническия лагер на връх Еледжик. Четата обаче не може да е навсякъде. Скоро редовна турска армия потушава въстанието. Такава е и съдбата на столицата на Четвърти революционен окръг Панагюрище. По това време конницата на Бенковски се намира на връх Лисец, точно над горящото селище. Там, както ни съобщава Захари Стоянов, Бенковски изрича пророческите си думи: Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!
Знае се от мнозина, че след предателството на дядо Въльо в Тетевенския балкан, преминавайки през река Костина, на 12 май /25 май стар стил/ 1876 год. Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Знае се, че главата му е отрязана и носена на кол до София, за да сплаши и отчая българите.
Предполага се, че тялото му е погребано на лобното му място, където днес има изграден скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата на България!
Затова нека сведеми глави и помълчим в знак на почит и признателност към всички тях!
Дължим им го!
Българио, за тебе те умряха,
Предполага се, че тялото му е погребано на лобното му място, където днес има изграден скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата на България!
Затова нека сведеми глави и помълчим в знак на почит и признателност към всички тях!
Дължим им го!
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
