OshtePan Новините от Панагюрище и региона
След 93 години достоен живот днес ни напусна Еленка Зумпалова. Сбогуваме се с нея
на 18 април от 14.30 часа на Гробищния парк.
Тя е родена на 28.01.1928 в семейството на Тодор и Веселина Юрукови – уважаван адвокат и обичана от учениците си учителка Венка. Родила се е само 2 кг. и почти веднага я отписали. Бързали
да я кръстят, докато е жива, и затова вместо подготвеното име Стояна – на едната си баба – получила името Еленка – на другата си баба, която присъствала при раждането. Кръстили я умалително Еленка, защото била твърде мъничка и не очаквали да оживее. Увили я в кожи, лежала върху слама и след две седмици станало ясно, че Еленка ще я бъде. Имала изключително щастливо детство, което ярко контрастира с годините на юношеството и младостта, разказа преди време дъщеря й Веселина Ралчева.
Растяла в щастливо и сплотено семейство заедно с брат си, летата прекарвали на вилата на Колониите, за създаването на които като курорт дядо ми Тодор има сериозен принос. Рано се намерили с татко – още като ученици пламнала любовта. Тогава дошъл 9-ти септември 1944г., когато всичко се преобърнало. Много скоро дядо ми Тодор бил задържан от милицията и повече никой от семейството не го видял. Майка ми, едва на 16 години обикаляла и търсела помощ от роднини, вуйчовци /комунисти тогава/ и кого ли не, но нищо не помогнало. В един ден престанали да приемат храната, която всеки ден тя носела в местното полицейско управление. Баба ми изпаднала в дълбока депресия, вуйчо ми – също и на 16-годишната Еленка се наложило да спасява семейството си. Не след дълго дядо ми бил осъден от Народен съд /неприсъствено, тъй като вече бил убит незнайно кога и къде/, конфискували всичко и семейството останало без средства и свряно в избата на къщата, която все пак била семейна и 1/2 се падало на баба ми…Завършили гимназия с татко и веднага били приети „Медицина“. За да ги запишат обаче, трябвало бележка от „Партията“, с която те, като деца на народни врагове, трудно можели да се снабдят. Посъветвали ги да отидат на бригада на Перник-Волуяк и това помогнало да им разрешат да започнат следването си. Ударът дошъл при завършването на 3-ти курс „Медицина“, когато имало нова вълна на „прочистване на образованието от народни врагове“ и тогава изключили много студенти, между които и родителите ми /заедно с много други уважавани панагюрци/. Така и не им разрешили да учат, въпреки опитите им години наред. Комунизмът поднесъл още много неприятни изненади на семейството, на майка ми й се наложило да спасява брат си от арест и дори заплаха от смъртна присъда, после – 2 пъти баща ми от затвора. Тя е обикаляла по адвокати, познати, роднини, търсила свидетели, проявила изключителна упоритост, за да спаси баща ми от лагери и дългогодишни присъди. Такава е тя – при всеки удар се мобилизира и прави и невъзможното за близките си. Винаги сме разчитали на нейната стабилност, упоритост, самоотверженост при всеки проблем. Отгледа мен и брат ми, а след това и децата ни – четири внуци. Отдадена, жертвоготовна, стълб на семейството във всеки един момент.
Това сподели преди два месеца и половина г-жа Ралчева за своята майка Еленка Зумпалова.
Тя е родена на 28.01.1928 в семейството на Тодор и Веселина Юрукови – уважаван адвокат и обичана от учениците си учителка Венка. Родила се е само 2 кг. и почти веднага я отписали. Бързали
да я кръстят, докато е жива, и затова вместо подготвеното име Стояна – на едната си баба – получила името Еленка – на другата си баба, която присъствала при раждането. Кръстили я умалително Еленка, защото била твърде мъничка и не очаквали да оживее. Увили я в кожи, лежала върху слама и след две седмици станало ясно, че Еленка ще я бъде. Имала изключително щастливо детство, което ярко контрастира с годините на юношеството и младостта, разказа преди време дъщеря й Веселина Ралчева.
Растяла в щастливо и сплотено семейство заедно с брат си, летата прекарвали на вилата на Колониите, за създаването на които като курорт дядо ми Тодор има сериозен принос. Рано се намерили с татко – още като ученици пламнала любовта. Тогава дошъл 9-ти септември 1944г., когато всичко се преобърнало. Много скоро дядо ми Тодор бил задържан от милицията и повече никой от семейството не го видял. Майка ми, едва на 16 години обикаляла и търсела помощ от роднини, вуйчовци /комунисти тогава/ и кого ли не, но нищо не помогнало. В един ден престанали да приемат храната, която всеки ден тя носела в местното полицейско управление. Баба ми изпаднала в дълбока депресия, вуйчо ми – също и на 16-годишната Еленка се наложило да спасява семейството си. Не след дълго дядо ми бил осъден от Народен съд /неприсъствено, тъй като вече бил убит незнайно кога и къде/, конфискували всичко и семейството останало без средства и свряно в избата на къщата, която все пак била семейна и 1/2 се падало на баба ми…Завършили гимназия с татко и веднага били приети „Медицина“. За да ги запишат обаче, трябвало бележка от „Партията“, с която те, като деца на народни врагове, трудно можели да се снабдят. Посъветвали ги да отидат на бригада на Перник-Волуяк и това помогнало да им разрешат да започнат следването си. Ударът дошъл при завършването на 3-ти курс „Медицина“, когато имало нова вълна на „прочистване на образованието от народни врагове“ и тогава изключили много студенти, между които и родителите ми /заедно с много други уважавани панагюрци/. Така и не им разрешили да учат, въпреки опитите им години наред. Комунизмът поднесъл още много неприятни изненади на семейството, на майка ми й се наложило да спасява брат си от арест и дори заплаха от смъртна присъда, после – 2 пъти баща ми от затвора. Тя е обикаляла по адвокати, познати, роднини, търсила свидетели, проявила изключителна упоритост, за да спаси баща ми от лагери и дългогодишни присъди. Такава е тя – при всеки удар се мобилизира и прави и невъзможното за близките си. Винаги сме разчитали на нейната стабилност, упоритост, самоотверженост при всеки проблем. Отгледа мен и брат ми, а след това и децата ни – четири внуци. Отдадена, жертвоготовна, стълб на семейството във всеки един момент.
Това сподели преди два месеца и половина г-жа Ралчева за своята майка Еленка Зумпалова.
