OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Животът се променя непрекъснато, всяко време си има и хубави, и не чак толкова хубави страни, казва прабабата, бабата, майката, съпругата и учителката
по физическо възпитание и спорт Борислава Тютюнджиева. ДНЕС тя празнува с най-близките си своя 90-и рожден ден. В тяхната компания ще вдигне наздравица с чаша червено вино, заедно ще си засладят с любимата й бисквитена торта с маслен крем, която е направила, ще пийнат по чаша горещо кафе, ще наситят душите си с моменти от богатия на преживявания житейски филм…
Борислава Тютюнджиева е родена в крайдунавския град Русе, но преди 66 години се омъжва за Кръстю Тютюнджиев и идва да живее в родния му град Панагюрище. Признава, че в началото, докато се адаптира към живота и традициите в малкия град, й било трудничко и поглеждала от време навреме към Русе. После разбира, че тук й е мястото и няма нищо случайно. Добре, че дойдох в Панагюрище, много съм щастлива и доволна от живота си, не съжалявам за нищо, с широка усмивка казва Борислава Тютюнджиева. Твърди, че не би променила нищо в него, ако хипотетично има такава възможност. Мотивира твърдението си с неоспорими факти, сред които са доброто й семейство, в което цари любов и доверие; раждането на децата – Нора и Георги; радостта по отглеждането на внуците, на които отдава много обич и сега я получава от тях; Божият дар да дочака й правнуци… С много обич и благодарност разказва за баба Нонка – майката на съпруга си Кръстьо, която не нарича свекърва, а мама. Тя била изключително добродушна жена и много й помагала в отглеждането на децата, давала й полезни съвети, окуражавала я. „Щом те търсят, върви”, казвала баба Нонка и поемала задълженията.
За 90-годишната Борислава Тютюнджиева най-трудната роля е да си баба, а не съпруга и майка, защото като баба не си непрекъснато до внуците, много повече се притесняваш и изживяваш трудните моменти по-драматично. От младостта ми липсват само жизнеността и подвижността, но годините си казват думата, споделя рожденичката,чиято професионална кариера е свързана с движението и спорта.
Тя работи 32 години като учител по физическо възпитание и спорт в Средно училище „Нешо Бончев”, където се радва на уважението на колегите си. Години наред се е занимавала с обществена дейност. Била е общински съветник, положил усилия за направата на канализация на ул.”Стоян Пъков” и водоснабдяването по нея, а една година и окръжен съветник. В края на 60-те години на миналия век две години е председател на местната структура на Демократичния съюз на жените. В Женско дружество „Райна Княгиня” в Панагюрище е била 15 години, а близо 40 години – от 1982 до 2020-та, е заместник-председател на Туристическо дружество „Бунай”.
Години наред е доброволец в общинската структура на БЧК, но през пролетта на 2020 година се отказва, защото енергията и силите й вече не са същите. Където и да е влагала своите усилия, го е правила с любов и е отличавана със значки, а за представянето си в националната спартакиада преди десетилетия, е наградена с орден „Иван Вазов“.
Борислава Тютюнджиева много искала да пътешества в чужбина, докато била по-млада, но с финансовите средства, които тя и съпругът й Кръстьо получавали, не можела да си го позволи. Все пак е била за по 10 дни няколко пъти извън българската граница, благодарение на наградите, които е получавала за работата си в различни сфери. Ходила е в Унгария – Будапеща и езерото Балатон, руската столица Москва, в Петроград, в град Киев, столица на днешна Украйна, за кратко е била и в Гърция. Мечтаела да посети Италия и Испания.
Като турист е обиколила почти всички български планини, участвала е в националния поход „По стъпките на Васил Левски“. Споделя, че най-много й харесва Родопа планина и подчертава: „Красотата й не може да се опише с думи!“
Не сме живели с Къци наширко и в лукс, но пък както казват някои, колкото ни е по-тясно, толкова ни е по-весело, защото редовно се събираме в семейството по 10-15 човека, разказва родената в Русе, но отдала силите си на панагюрци, Борислава Тютюнджиева. На всички пожелава да са здрави, да са упорити и трудолюбиви, да намерят професията, кооято да им е по душа, да постигат целите си и да бъдат щастливи с това, което имат в момента!
Години наред е доброволец в общинската структура на БЧК, но през пролетта на 2020 година се отказва, защото енергията и силите й вече не са същите. Където и да е влагала своите усилия, го е правила с любов и е отличавана със значки, а за представянето си в националната спартакиада преди десетилетия, е наградена с орден „Иван Вазов“.
Борислава Тютюнджиева много искала да пътешества в чужбина, докато била по-млада, но с финансовите средства, които тя и съпругът й Кръстьо получавали, не можела да си го позволи. Все пак е била за по 10 дни няколко пъти извън българската граница, благодарение на наградите, които е получавала за работата си в различни сфери. Ходила е в Унгария – Будапеща и езерото Балатон, руската столица Москва, в Петроград, в град Киев, столица на днешна Украйна, за кратко е била и в Гърция. Мечтаела да посети Италия и Испания.
Като турист е обиколила почти всички български планини, участвала е в националния поход „По стъпките на Васил Левски“. Споделя, че най-много й харесва Родопа планина и подчертава: „Красотата й не може да се опише с думи!“
Не сме живели с Къци наширко и в лукс, но пък както казват някои, колкото ни е по-тясно, толкова ни е по-весело, защото редовно се събираме в семейството по 10-15 човека, разказва родената в Русе, но отдала силите си на панагюрци, Борислава Тютюнджиева. На всички пожелава да са здрави, да са упорити и трудолюбиви, да намерят професията, кооято да им е по душа, да постигат целите си и да бъдат щастливи с това, което имат в момента!
