OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Сурва, сурва година, весела година, догодина до амина… В България най-познатият за 1 януари обичай е сурвакането.
Деца, събрани на групички, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Сред сурвакарите една от най-известните благословии е:
Сурва, сурва година!
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул под стреха,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълна кесия с пари,
пълна къща с коприна,
живи, здрави до година,
До година, до амина!
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. На 1 януари Българската православна църква почита Свети Василий Велики, роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св.Василий завършил с отличие кесарийското училище. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завърнал в родината си и приел свето кръщение. За да се запознае по-добре с монашеския живот, предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и Св. Григорий Богослов. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която, въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), била подкрепена от светската власт и продължила да смущава живота на Църквата. През 364 г. Василий се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и в продължение на 6 години се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий хората го избрали за свой епископ.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
В изясняването на Шестоднева Св.Василий разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, съставяйки литургия, известна и до днес под името Василиева литургия.
Имен ден ДНЕС празнуват Васил, Василка, Веселина, Веселин, Василена… Да са живи и здрави всички, носещи това свято име!
Честита 2021 година! Да е здрава, мирна, изпълнена с добротворчество!
Да е спорна, благословена и щедра за всички!
Сред сурвакарите една от най-известните благословии е:
Сурва, сурва година!
Златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул под стреха,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълна кесия с пари,
пълна къща с коприна,
живи, здрави до година,
До година, до амина!
Първи януари е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. На 1 януари Българската православна църква почита Свети Василий Велики, роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св.Василий завършил с отличие кесарийското училище. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 356 г. той се завърнал в родината си и приел свето кръщение. За да се запознае по-добре с монашеския живот, предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и Св. Григорий Богослов. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която, въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), била подкрепена от светската власт и продължила да смущава живота на Църквата. През 364 г. Василий се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и в продължение на 6 години се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий хората го избрали за свой епископ.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
В изясняването на Шестоднева Св.Василий разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, съставяйки литургия, известна и до днес под името Василиева литургия.
Имен ден ДНЕС празнуват Васил, Василка, Веселина, Веселин, Василена… Да са живи и здрави всички, носещи това свято име!
Честита 2021 година! Да е здрава, мирна, изпълнена с добротворчество!
Да е спорна, благословена и щедра за всички!
