OshtePan Новините от Панагюрище и региона
С искри в очите, топлина в сърцето и лъчезарна усмивка днес – 3 октомври, обградена от обичта на своите близки и добри съседи, Паца Футекова
отпразнува своя 90-и рожден ден. Като сърцата, човеколюбива, силна, твърда, мъдра и много трудолюбива я определят всички, които я познават. От години юбилярката живее за своите внуци Илиян, Делчо, Мария, Ленчето и Виктор, с които се гордее много, а днес се радва и на успехите на своите правнуци.
Човек е не само тяло, той е душа и дух. Възхищавам се на начина, по който се отнасяш към живота, завиждам ти на желанието за живот и ти пожелавам да живееш до 130 години. Така поздрави рожденичката един от близките й, преди тя да духне свещичките на тортата.
Баба, леля, кака Паца – така се обръщат хората от квартала към юбилярката, от която често търсят съвет, помощ и подкрепа. „Като минават хората по улицата, винаги си обръщат главата към двора, за да я поздравят и да се порадват на цветята й“, сподели съседката Пенка Гърбешкова. Дворът на леля Паца е като аптека – подреден, прекопан, с много обич стопанисван. От нея човек може да научи много. Винаги ще те посрещне с усмивка и почерпка от кафенце, греяна ракия или винце, придружено с хубаво мезе. В студените зимни дни тя винаги ще направи хубавия зелник, тиквеник и пухкав качамак, допълни впечатленията си г-жа Гърбешкова, която за първи път вижда бъдещата си съседка, когато е в 8 клас.
Букет от стихове като поздрав получи рожденичката от своята дъщеря Павлинка Калагларска.
Пътя верен ни сочеше тя, но ние със свои крила полетяхме.
Уверено всеки своя път начерта и по трънливи пътеки през живота пое.
Подарихмме й бръчки и бели коси, но тя ни прощаваше и ни закриляше, каза развълнувана Павлинка Калагларска и завърши с думите: Затова днес, всеотдайна майко,
на Всевишния благодарим, че те запази досега да ни подкрепяш и обичаш!
Паца Стойчева Футекова е родена в семейството на Рада и Стойчо Еничерови. От малка е закърмена с трудолюбие и отговорност. В ранна детска възраст остава без баща и като кака на сестрите си Донка, Недка и Стоянка и брат си Иван помага на майка си в къщната и земеделската дейност в градината и на нивата.
И с днес с много бобка си спомня, че трябвало да напусне училище, за да работи и да помага на майка си. Започва в тъкачницата за коприна, която обаче през 1949 г. е прехвърлена в гр. Карлово, и леля Паца запоочва работа в Хавлиената фабрика. Запознава се с Илия Иванов Футеков, с когото през 1950 година създава семейство. Двамата живеят в пълна хармония десетилетия наред и изграждат идеалното семейство.
През 1951 г. се ражда дъщеря им Павлинка, а 10 години след това и синът им Иван.
Животът обаче е изпълнен не само с щстливи моменти и хубави спомени, а поднася и своите изпитания. През 2010 г. добрият и обичан баща, дядо и прадядо Илия напуска този свят и душата му отлита. И
силната, жизнена и неуморима леля Паца продължава пътя си сама, успявайки да съхрани златното си сърце.
И днес, на 90 години, тя продължава да раздава от мъдростта и обичта си и да буди възхита.
В живота й е имало и много трудни, и много щастливи моменти, които са добавяли багри към личността й, без да отнемат сенките и светлината на преминали събития. Леля Паца Футекова не се оплаква от трудностите, а ги приема като част от земното си пътешествие. Чувства се богата и не спира да преподава уроци по човеколюбие и жизнелюбие.
Човек е не само тяло, той е душа и дух. Възхищавам се на начина, по който се отнасяш към живота, завиждам ти на желанието за живот и ти пожелавам да живееш до 130 години. Така поздрави рожденичката един от близките й, преди тя да духне свещичките на тортата.
Баба, леля, кака Паца – така се обръщат хората от квартала към юбилярката, от която често търсят съвет, помощ и подкрепа. „Като минават хората по улицата, винаги си обръщат главата към двора, за да я поздравят и да се порадват на цветята й“, сподели съседката Пенка Гърбешкова. Дворът на леля Паца е като аптека – подреден, прекопан, с много обич стопанисван. От нея човек може да научи много. Винаги ще те посрещне с усмивка и почерпка от кафенце, греяна ракия или винце, придружено с хубаво мезе. В студените зимни дни тя винаги ще направи хубавия зелник, тиквеник и пухкав качамак, допълни впечатленията си г-жа Гърбешкова, която за първи път вижда бъдещата си съседка, когато е в 8 клас.Букет от стихове като поздрав получи рожденичката от своята дъщеря Павлинка Калагларска.
Пътя верен ни сочеше тя, но ние със свои крила полетяхме.
Уверено всеки своя път начерта и по трънливи пътеки през живота пое.
Подарихмме й бръчки и бели коси, но тя ни прощаваше и ни закриляше, каза развълнувана Павлинка Калагларска и завърши с думите: Затова днес, всеотдайна майко,
на Всевишния благодарим, че те запази досега да ни подкрепяш и обичаш!
Паца Стойчева Футекова е родена в семейството на Рада и Стойчо Еничерови. От малка е закърмена с трудолюбие и отговорност. В ранна детска възраст остава без баща и като кака на сестрите си Донка, Недка и Стоянка и брат си Иван помага на майка си в къщната и земеделската дейност в градината и на нивата.
И с днес с много бобка си спомня, че трябвало да напусне училище, за да работи и да помага на майка си. Започва в тъкачницата за коприна, която обаче през 1949 г. е прехвърлена в гр. Карлово, и леля Паца запоочва работа в Хавлиената фабрика. Запознава се с Илия Иванов Футеков, с когото през 1950 година създава семейство. Двамата живеят в пълна хармония десетилетия наред и изграждат идеалното семейство.
През 1951 г. се ражда дъщеря им Павлинка, а 10 години след това и синът им Иван.
Животът обаче е изпълнен не само с щстливи моменти и хубави спомени, а поднася и своите изпитания. През 2010 г. добрият и обичан баща, дядо и прадядо Илия напуска този свят и душата му отлита. И
силната, жизнена и неуморима леля Паца продължава пътя си сама, успявайки да съхрани златното си сърце.
И днес, на 90 години, тя продължава да раздава от мъдростта и обичта си и да буди възхита.
В живота й е имало и много трудни, и много щастливи моменти, които са добавяли багри към личността й, без да отнемат сенките и светлината на преминали събития. Леля Паца Футекова не се оплаква от трудностите, а ги приема като част от земното си пътешествие. Чувства се богата и не спира да преподава уроци по човеколюбие и жизнелюбие.
